Второ издание на стихосбирката "Революция". "И ако днес сърцето ти е "счупено", денят ти е "крив" или пък нещо не ти харесва, спомни си, че всяка Революция започва в нечий жаден за промяна ум, защо да не е в твоя?""Най-докосващата книга! Всеки стих те влюбва и сякаш можеш да изживееш любовта и болката на автора. Мисля си, че чрез тази стихосбирка Димитров иска да ни припомни да оценяваме и обичаме човека до себе си, преди да го изгубим.""Страхотна книга. Не можеш да прочетеш само едно стихотворение, просто те кара да четеш още и още.""Любим автор, поезията ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Когато се събудих ме нямаше. Как знаем кога спим и кога сме будни? Как можем да различим илюзията от реалността, заблудата от истината? Как можем да сме сигурни кое е сън и кое не е, след като сънищата винаги са толкова убедителни? В дебютната си концептуална стихосбирка Съновидения младият писател Борислав Игнатов изследва в дълбочина тези въпроси и се опитва да намери техните отговори. В книгата душата поема на пътешествие през различни измерения и животи, умира и се ражда, трупа опит посредством случванията в безброй битиета. Всяка от творбите се преплита с останалите, гъне се в динамичен танц от безкрайна ... |
|
|
Да не простине Усети ли студен ветрец и влага, жирафът шалче и каскет си слага. Каскетът му не е голям - почти като на дядо Петър, а шалчето, видях го сам, е дълго точно километър. Леда Милева В настоящия сборник са събрани 40 от най-харесваните и популярни стихотворения на Леда Милева , чудесно илюстрирани от художника Любен Зидаров. Щом отворите страниците незабавно ще се върнете в безгрижните детски дни. А там ви очакват героите от Влак-юнак, Момчето и вятърът, Сивата мишка, Зайченцето бяло, Юначе с калпаче и още много други. ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън , които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, ... |
|
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
|
Кольо Колев е роден през 1947 г. в с. Кирилово, Ямболско. Завършил гимназия в Бургас, учил в Железопътния институт - София. Работил е в "Нефтохим" и в Дружеството на писателите - Бургас. Печатал е в сп. "Септември", "Пламък", "Младеж", "Отечество", във в. "Литературен фронт", "Български писател", "Пулс", "Народна армия", "Труд", "Народна младеж" и др., както и в алманасите "Тракия", "Море", "Хоризонт", "Простори", "Зорница". Автор е на стихосбирките "Утринни ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
