Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, и преводач от японски език. Завършва специалността Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България. В поредната книга, която Братислав Иванов предлага на българските читатели, дзен е разгледан в контекста на индийския, китайския и японския будизъм. Акцентът в ... |
|
Нови стихотворения ... “В третото измерение На третата планета, почти в третия свят, в третата възраст, на трето число на месеца, в три следобед си пия кафето. По-малко ли ще нагарча този ни живот, ако му сложа три лъжички захар?“ Димитър Стефанов ... |
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
Из моите песъчинки. Хайку и други кратки форми. ... "Катя Владимирова е родена във Варна, живее и работи в София. Завършила е в СУ "Климент Охридски", специалност френска филология. След това се занимава с художествени преводи на френска литература, превела е романа "Островът на пингвините" от Анатол Франс и други разкази на съвременни френски писатели. Работила е като журналист преди 1989 г. в младежкия печат - "Студентска трибуна", "Народен младеж", литературно списание "Дружба", а след 1989 г. е била главен редактор на в-к "Свободен народ" и на в-к " ... |
|
Братислав Иванов е автор на "Японско-български речник" и "Японски йероглифен речник", както и на поредица други книги, издадени от "Изток-Запад" (цикъл от 5 книги хайку, "Увод в японската писменост" и т.н.). ... |
|
"Повече от 15 години част от сонетите в тази книга се въртят в интернет пространството и накрая реших, че е време да се появят и на хартия", разказва Андро Стубел. Както подсказва заглавието, в стихосбирката е описана една "любовна история". Въведението е във формата на хайку, а историята е разказана в 30 сонета. ... |
|
Поредният от хайку романите на Дейвид Ланю отново среща почитателите на японската поезия с прочутия Чаша чай и неговите предани ученици. На страниците на романа герои от съвременен Ню Орлиънс съжителстват с персонажи от Стара Япония – пъстра галерия от образи, сред които поети с разноцветни одежди, неуспял светец, бивш самурай, амбициозен кукловод... и един забележителен жабок – може би прероден поет? С деликатен хумор авторът разгръща забавна и трогателна история, в която делничното се преплита с невероятното и за творчеството няма граници, а поезията е безсмъртна. ... |
|
„Сомнамбул” е поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела на „Сомнамбул” проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”. Авторът експериментира с различни начини на писане – от класическите форми сонет, триолет, рондо, октава, танка, хайку, през белия стих до поетичните проявления на потока на съзнанието и чудатата метафорика на съвременното модерно. ... |
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
Това е една необикновена книга на един необикновен артист. Известната художничка Елена Стоева тук се представя за първи път със своите картини и с кратки строфи и изречения, вдъхновени от източните хайку-поети. Книга-албум, изпълнена с много колорит, изящество и красота. "Виж" е първата поетична книга на Елена Стоева, в която ни поднася изяществото на изтока, поръсено с щипка хумор и обилно полято с топлота, а стихотворенията се четат като малки облачета от възторг и възхита от красивото в света. Книгата е част от поредицата "Поезия с картини" от издателство "Musagena". ... |
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
"Съзерцание" е триезична книга, написана на български език и преведена на английски и японски език. Тя носи подзаглавие "Опити за хайку и други тристишия". Нейн автор е Димитър Минков. Книгата съдържа 28 тристишия. Преводът от български на японски език е дело на Цуйоши Уемацу. Преводът от български на английски език е направен от Кристофър Бъкстон . Книгата е илюстрирана с 29 фотографии на Томас Леонг. Дизайнът е дело на Стефан Касъров. Писателят Людмил Станев определя стиховете на Димитър Минков като "моментални поетично-субективни снимки, които човек може тихо, спокойно и лежерно да разгледа, ... |