От най-продаваната авторка на бестселъри - Розамунде Пилхер . ... Всяко семейство има своите тайни, но семейството на Флора Уоринг е първенец в това отношение. Двадесет и двегодишната привлекателна брюнетка случайно открива, че има идентична близначка. Разглезената бохемка Роуз е отгледана от майката, докато Флора е скромна и свита, като бащата. Когато Флора се съгласява да придружи годеника на Роуз - Антъни, преструвайки се на сестра си, за да излъжат болната му баба, тя не подозира, че бързо ще се влюби в пищната, зелена природа на Шотландия и в семейството на Антъни. Но също така Флора ще трябва да чуе и шокиращи ... |
|
|
Колкото толкова Само колкото да запаля цигара, а слънцето да пробие мъглата, само колкото да си купя вестник, а продавачката да сгреши рестото, само толкова, за да видя потъналите спомени, да изнеса телата им, да им вдъхна живот, а сънищата да хукнат и изчезнат – лисици във въздуха на неспасяемото вчера. Милена Александрова ... |
|
|
Фейлетони ... Настоящата книга включва отличените 30 от общо 292 творби, участвали в конкурса за фейлетон "Игри на късмета 2012". "Като бонус, извън конкурсната програма, вътре са включени и четири текста от нас – стършеловите автори. Можете сами да прецените как сме се справили, ама не ни съдете строго – от ежедневна употреба перото на фейлетониста понякога се изтърква. Утехата е, че идват нови автори със свежи сили – това личи от сборника. Наистина, неведоми са "игрите на късмета". Но е сигурно, че късметът на любителите на хумора е в "книга вързан" – ако перифразираме популярната ... |
|
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
|
Дързък хакер се опитва да проникне в компютърната мрежа на ФСБ. Какво е това – провокация, клопка или шпионаж? Това може да разясни единствено Глеб Сиверов по прякор Слепия... Книга от поредицата Слепия . Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Сборник с разкази на автора Йордан Д. Радичков от издателство Фама1 ."Книгата, обичайно, се чете и възприема като предмет, носител на определени послания, авторови идеи, претворени в литературни образи. Тук обаче случаят е малко по-различен, защото тази книга е своенравна. Тя първо не искаше да излиза от главата на автора, откъдето трябваше да я изтръгнат с вендуза, след това, като се отприщи и хукна по Патриарха, за малко да се пребие в изкопа за метрото. От там, цялата в кал, в тая лепкава и сочна софийска кал, каквато само в софийското поле може да се намери, се върна в квартирата на автора, поигра си с песа, ... |
|
|
Кредитите са поляризирана игра, тъй като играещите я обикновено са най-бедните и съответно най-богатите хора на света. В нея използваме и се нуждаем от парите на другите. Колкото по-висока е нашата финансова грамотност, толкова по-добре можем да се възползваме от неограничените възможности, които кредитите предоставят. Обратното също е валидно: колкото по-необразовани сме финансово, толкова по-разрушително се оказва за нас вземането на кредити. Настоящата книга по никакъв начин не е финансов съвет, още повече опит да бъдете мотивирани да вземате кредити. Нейната цел е единствено да повдигнем нивото на вашата финансова ... |
|
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
|
Книжка от поредицата "Чародейства" ... Наближава рожденият ден на Анди, но неговите играчки не очакват този момент с радост! Те се тревожат, че новите играчки, които гостите на Анди ще му подарят, ще му станат любими и той вече няма да си играе със старите. Единствената играчка, която запазва спокойствие, е каубоят Уди. Той е любимецът на Анди и не може да си представи, че това някога би могло да се промени. Тогава се появява Баз Светлинна година – самоувереният космически рейнджър. Той впечатлява всички освен Уди, който би желал рейнджърът да се върне там, откъдето се е появил. Но когато каубоят без да иска ... |
|
|
Авторката представя пазара като една принудителна "игра" на размяна, която се организира в модерното общество и от участието, в която до голяма степен зависят възможностите, които човек получава, за да изгради собствения си живот. Този опит следва да се разглежда само като още една възможност да се познае пазарът. ... |
|
|
Вълшебни истории от Пловдив. ... Разказите са в стил магически реализъм и представят живота на главната героиня Катерина под облика на родния ѝ град Пловдив и през призмата на собствения ѝ невероятен вътрешен свят. Това, което със сигурност знаете за Пловдив, е, че има хилядолетна история. Той е един от най-древните градове в Европа, сменял е няколко пъти името си, бил е свидетел на стотици битки водени под стотици знамена, а в съвремието ни е европейски културен център. Това, което обаче със сигурност не знаете е, че: Пловдив може да облече плажна рокля и да ви целуне; може да ви подари свръхслух, с ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
