Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
"Най-точното оръжие е словото Изпуснато от устата изстрелът му ще стигне най-далеч до сърцето до теб В него тихо съзрява невидим плод може би усмивка топъл блясък на очи ласка по ръцете целувка по челото устата стоплящ прилив на кръв за братска прегръдка" Павол Хоров Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951 - 1952 година е главен редактор на издателство "Словенски списовател", после става секретар на ... |
|
Нови стихотворения ... “В третото измерение На третата планета, почти в третия свят, в третата възраст, на трето число на месеца, в три следобед си пия кафето. По-малко ли ще нагарча този ни живот, ако му сложа три лъжички захар?“ Димитър Стефанов ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев . Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
За първи път автентичните спомени на феномена. ... Защо копахме, какво (не) намерихме и какво открихме в недрата на Царичина. Случаят "Царичина": От "оная дупка" до "съдбовен контакт". Преди повече от четвърт век в забутаното селце Царичина край София внезапно пристига колона от военни камиони. Униформените отцепват центъра на селото и водени от трима екстрасенси, слагат началото на секретна операция, смятана за най-голямата мистерия в най-новата история на България. Бързо става ясно, че единственият човек с паранормални способности, способен да получава и да предава надеждна информация ... |
|
"– Всичко е като някакъв сън - въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите - добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън - цялата ми младост. – И наистина е било сън - рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма. – Колко е приятно в такъв случай да си луд! – Така казват - мрачно отвърна Джон. – Аз самият вече не съм уверен. Във всеки случай, ... |
|
"Родена съм и съм живяла много години в Добруджа. От петнадесет години живея в София. Работила съм в сферите на образованието, опазването на околната среда и на човешките ресурси. От 2008 г. до сега се занимавам с медиация и съм работила като медиатор към Центъра за спогодби и медиация към Софийски районен съд. Омъжена съм и имам три прекрасни деца. Семейството е смисълът на живота ми. Литературата ме изпълва с енергия и красота, които съм се опитала да въплътя в четири книги - "Танц в жарта"(2005), "Обичам те"(2011), "Феникс"(2014) и "Рисувам те, утре!" (2021). Преди пет ... |
|
Второ допълнено изание. ... История на евангелската църква във Велико Търново."Драги читателю, Ти държиш в ръцете си нещо необикновено - една книга, която е първа по вида си в България. Една книга, която е история, но и нещо много повече - живот, съдба. След като прочетеш тази книга тя няма да отшуми както другите книги. Защото ще чуеш другите да говорят за нея, да спорят, да я хвалят или да я ругаят. Какво и да е, тя говори истината. И ако ти обичаш истината, купи тази книга и внимателно я прочети! И след като я прочетеш, направи мислен поклон пред всемогъщия Бог." Пастор Димитър Митев Важно! Изданието е на ... |
|
"Не трябва да унивате, да се отчайвате пред трудностите в живота ви, защото Аз, Бог Иисус Христос, съм Победител. Дойдох да обичам, да прощавам и да изцелявам. За Мен няма нищо невъзможно, Аз върша чудеса. Радвайте се, вярвайте в Мен! Повтаряйте си всеки Божи ден: Иисусе, обичам те! - щом искате помощ и ръководство в живота си от Мен. Когато четете от "Книгите, които лекуват", Любовта ми ще напоява телата ви и ще струи от вас. Ще защитава, омиротворява и усъвършенства вас и близките ви. Ще облагородява и света ви дори. А болните да престанат да се тревожат непрестанно за здравето си - иначе вярата им в Мен, ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци! – Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах. – На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце? – Вие – казах аз. Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени ... |
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |