През 1992 г. Майкъл Ондатджи публикува романа "Английският пациент". В творбата писателят успява да сплоти четири човешки съдби, наранени от Втората световна война. Действието се развива в Италия - в изолирана тосканска вила в края на 1944 г., началото на 1945 г. Романът е изграден основно върху две сюжетни линии и те се пресичат. Първата - разказва за любовта на английския пациент - унгарският граф Алмаси. Той изследва либийската пустиня и спи с Катрин Клифтън - съпруга на друг изследовател. Втората сюжетна линия разказва за Хана - двадесетгодишна канадска медицинска сестра, която се грижи за обгорелия от ... |
|
Стройна, задълбочена и цялостна философия за същността на човека, за общуването му със себеподобните, за ценностите му и за мястото му в света. Първоначалното заглавие, замислено от автора, е било „Каид, или берберският вожд“. От него можем да се сетим и за мястото на действието – пясъците на пустинята. (Американският превод на произведението е озаглавен The Wisdom of the Sands – „Мъдростта на пясъците“.) Повествуванието е разказ на един берберски принц, наследил баща си като глава на своето племе. Той започва така: „Защото се нагледах на заблуди в милосърдието. Но ние, които властваме над хората, трябва да умеем да ... |
|
Единадесетгодишният Майкъл се качва на огромен презокеански параход, който отплава от Коломбо, Цейлон, през Суецкия канал и Средиземно море за Англия. Момчето е настанено да се храни на "Котешката маса", както наричат масата, възможно най-отдалечена от капитанската и предназначена за хора с ниско обществено положение и деца. Така започва едно дълго пътуване, изпълнено с откритията на детското съзнание за света на възрастните, техните чувства, техните странности и техните тайни. Разказ на Майкъл, който заминава по вода като дете и слиза на сушата като мъж. Проза, изтънчена и музикална като поезия. Литература, ... |
|
Натаниъл и Рейчъл са брат и сестра и живеят на улица "Рувини Гардънс" в Лондон. Той е на 14, а тя почти на 16, но ще им се наложи да преживеят доста по-възрастни неща. През 1945 г., непосредствено след края на войната, родителите им ги събират след закуска в градината на къщата и им съобщават, че трябва да заминат за една година в Сингапур, където баща им е повишен в ръководител на клона на компанията "Юнилевър" в Азия, а за Натаниъл и Рейчъл ще се грижат много добре. Ще имат и настойник - едър, скромен мъж с плахи движения, заради които двамата младежи му дали прякора Пеперудата. Отскоро живеел на ... |
|
"Не се съмнявам, че повечето от възторжените четци на Хаджийски не си дават сметка за характера на неговите обяснения. Ала тъкмо това забележително умение на автора да ни представя единичното и конкретното през призмата на закономерното, в него аз съзирам най-ценната черта в неговото научно дело. Тъкмо тя е според мен, която никой от нашите учени и писатели не притежава в такава мяра и която очертава Иван Хаджийски като най-талантлив, да не кажа, единствен досега български социолог."Акад. Д. Михалчев, 1940 г. "В един момент се усещаш някъде си и нямаш обяснение къде си, какъв си. Отваряш Иван Хаджийски и ... |
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник "Еспектадор" за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител "Калдас", докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище ... |
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
"Градът на окованите" е роман за деца и юноши и разказва за приключенията на Орловото перо. Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични си романи през 30 -те години и достигнал най-широко признание за романите "Нова летопис" и "Чинарите зашумяха"."С пенливите си белоснежни води водопадът все така шумно слиташе в пропастта на нощта. Двамата необикновени спътници вървяха напред, отново към града на Черната стоманена ръка, откъдето Орловото перо беше избягал тая нощ. Хиляди мисли се носеха като вихрушки в главата на смелото момче. Той мислеше за брата си Гълъб, за Бела и за ... |