Доц. д-р Ива Пушкарова е утвърден правен изследовател, преподавател по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски" и АМВР и постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Настоящата монография обобщава опита и възгледите ѝ като председател на Комисията по помилването през 2012 - 2017 г., когато са въведени реформи, признати от ЕСПЧ за най-добра практика. Помилването е представено чрез увлекателен анализ на случаите след 1945 г., които за първи път достигат до читателя в систематизиран вид. Със знания от различни хуманитарни науки е изградена единна система от критерии за преценка на ... |
|
|
Член 12б от Наказателния кодекс. ... "Книгата на д-р Герман Германов е първото у нас монографично изследване на регламентирания през 2010 година в българския Наказателен кодекс институт - деяние, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон. В него не само са очертани свързаните с прилагането на този институт проблеми, но в дискусионен порядък са обосновани и вижданията на автора по тях. Анализът се базира най-вече на тълкуването на разпоредби от националното право, от международното право и от правото на ЕС. Наред с това са проучени ... |
|
|
"Книгата на доц. Юлиана Матеева Престъпления срещу човешкия генофонд е изключително интересна, задълбочена и интригуваща. Посветена е на проблематика, която досега не е била предмет на научно обсъждане в областта на наказателното право у нас. Съчинението е новаторско и в друг аспект. То е една от малкото разработки, които не се базират на преразказ и анализ на съществуващи разпоредби (защото престъпления срещу човешкия генофонд не съществуват в нашия НК), а посочвайки проблема, разработвайки го в дълбочина, включително доказвайки високата степен на обществена опасност на такъв вид прояви, предлагат в аванс дискусия, ... |
|
|
Теоретично-нормативният модел за целите на наказанието в българското наказателно право. ... "Книгата пояснява в дълбочина връзката между общата цел на наказанието (дефинирането на която е предназначено да отговори на въпроса защо въобще е необходимо да го има) и непосредствените цели на наказанието (дефинирането на които е от ключово значение при наказателното правоприлагане за конкретно престъпление спрямо конкретен извършител). Систематизирани са трите основни теории за целите на наказанието - утилитарната, ретрибутивната и смесената. Откроени са техните достойнства, слабости и отражение върху развитието на ... |
|
|
"При разработката на темата много добре разбирам, че не може да се осигури равен старт при представянето, изучаването и разискванията по нея, тъй като едни от читателите са по-напред в усвояването на материята, а други едва сега започват да я усвояват. Ето защо ще помоля първите да бъдат търпеливи и спокойни. Има какво ново да научим всички, включително и аз, тъй като тази сложна материя предлага стотици хипотези, които се извличат постоянно в работата с нея и то от минимален брой текстове на закона. Групиране на наказанията при множество престъпления. Много държа да се изяснят най-напред някои основни принципи и ... |
|
|
Монографичният труд на Дарина Косева "Безстопанственост" представлява цялостно изследване на правната уредба на стопанското престъпление по чл. 219 НК. Особено внимание е отделено на специалните изисквания към субектите на безстопанственост, на обосноваване на длъжностното качество на контролиращ и на подконтролните лица, на съдържанието на стопанските дейности, с които субектите и подконтролните лица са натоварени, на поверяването на имущество на предприятие и на възлагането на стопанска работа, на спецификата на изпълнителни деяния при безстопанственост, на източниците на права и задължения за длъжностните ... |
|
|
Книгата представлява монографичен труд за предсрочното освобождаване и е с подчертана практическа насоченост. Състои се от четири глави, в които задълбочено се разгледани проблемите на института. Първата глава съдържа анализ на историческото развитие и съпоставка на предсрочното освобождаване със сходни институти в българското наказателно право. В глава втора е разгледана същността му, като е подчертана диференциацията на безусловното и условното предсрочно освобождаване. Направен е сравнителноправен анализ с чуждестранни законодателства. В третата глава са изяснени правните последици от неизпълнение на условията в ... |
|
|
"Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви. Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да ... |
|
|
Фокусът на настоящото научно изследване е към един специфичен аспект от правната уредба на свободата на религията - значението на наказателното право в нея. Анализът се основава на законодателните решения в конституционната уредба за закрепването на тази свобода в каталога на основните права и свободи и влиянието върху съдържанието на тази уредба на отношенията между държавата и религиозните институции през различните исторически периоди, както и на международните и европейските стандарти, които са относими към нея. На тази база се извежда авторовата теза за ролята на наказателното право в правната уредба, свързана със ... |
|
|
Пробацията бе въведена в българското наказателно право през 2002 г. (ДВ, бр. 92/2002). Законодателят я уреди като нов вид наказание в санкционната система на Наказателния кодекс. Настоящата монография представлява първото в нашата доктрина детайлно изследване, посветено на юридическия характер на пробацията. Авторът убедително аргументира защитаваната от него теза, според която естествената и логична функция на пробацията в репресивната материя не е на наказание, а на съвкупност от друг вид наказателни санкции - мерки за сигурност. Въпросът за юридическата същност на пробацията е интегриран в един мащабен анализ, който ... |
|
|
Наказването за престъпление трябва да съдържа прогноза не само за виновния. То трябва да повлияе на конкретния човек и на обществото, като гарантира, че наложената санкция е съответна и се приема за справедлива. Темата има своите корени и основание във философията на наказателното право, своето съдържание в действащите норми в тази област и своето бъдеще - в необходимите промени в законодателството. Книгата е предназначена не само за юристи, изкушени от наказателното право, но и за по-широк кръг читатели, на които проблемите при наказването за престъпление не са чужди. Лазар Груев е роден през 1956 г. в София. Завършва ... |
|
|
В съвременното общество фокусът на наказателното право е концентриран в защитата на човека. Няма друга ценност, защитата на която в по-голяма степен да оправдава използването на наказателната репресия. В Българския Наказателен кодекс като че ли няма основно човешко право, което да не е получило защита. Освен когато човекът бъде лишен от всички свои социални характеристики и се превърне във вещ. В настоящата монография са разгледани съвременните аспекти на робството на базата на някои тенденции (като "пазарите на булки", нарастването на бедността и неграмотността, упадъкът на моралните ценности, зависимостите от ... |
