В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Крилата ми се умориха страшно, Живота мой, но пак ще ги размахвам. И нищо, че съм в ниското и прашното, и нищо, че ще казват: той е смахнат. Такава лудост е една възможност не вървешком да се намъкна в Рая, а времето фалшиво и безбожно със своя полет да опровергая!" ... |
|
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
|
Написани сладкодумно, разказите на Веселин Вълчанов увличат вниманието със своята непосредственост, с мъдростта и добротата, която излъчват. Тяхната полудокументална основа ги доближава до читателя, който би могъл да открие в някой от сюжетите самия себе си. ... |
|
|
Стихотворният сборник съдържа най-доброто от този неподправен, истински – едновременно мъжествен и лиричен поет, свързал почти целия си живот с Варна. Скромен и ненатрапчив в изявите си, този автор има своето в българската поезия от втората половина на двайсти век. ... |
|
|
"Вдлъбват надписи крадци на дребно. Как всеки иска с нещо да остане?! Изгарят мигове във спомените вредни във времето да врежат свойта памет. Изправен пред дървото на живота, сега си сам - и малък, и голям. И ето - то покълва в теб, защото във себе си откриваш своя храм." ... |
|
|
"Пред нашия читател е един първи том, събрал по-голямата част от поезията на Стефан Гечев... Настоящият том е съществено явление в литературния живот, защото дава най-после цялостна представа за поезията на този голям и необичаен творец." ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа: & ... |
|
|
Книгата съдържа най-новите стихотворения на именитата ни поетеса, писани през последните години. "Изсъхва лоза. Разлиства се зло. Като проклятие Земна грамада се свлича. Радост ограбена. Бразда засята с тегло. Защо те обичам?" ... |
|
|
Втората книга със стихотворения на варненския поет е лирична изповед за българската съдба и поривите на човешката душа към красота, хармония и любов. "И колко още неизстрадани съмнения, заключени във строфите проплакват, и колко още незатихнали стремления в забравен стих там някого очакват!" ... |
|
|
Пламен Панчев ни поднася най-доброто от излезлите му до сега стихосбирки. Тук са и поемите "След теб" и "Тревожен хляб". Лирично песенен като изказ, поетът вълнува с постоянните теми за любовта, за съдбата на твореца, за гражданската му позиция. "Но жив съм аз! На всяка крачка! Над всеки миг хипертоничен! Един случаен Пламен Панчев узрял до край да те обича!" ... |
|
|
"Всички Марии, които познавам, са частица от Мария. Тя е влязла под кожата ми и ме кара да мисля за нея нощем, преди да заспя, и да я сънувам. Невъзможно е да я обхвана цялата. Дори и аз съм Мария. А може би никога няма цялостност. Това е физическа илюзия, ние улавяме само фотографския смисъл на нещата. Истинската Мария все така ще ходи между нас неуловима и предизвикателна, непобедена и недолюбена от нито един мъж." ... |
|
|
"Друга влюбеност ме буди, друга музика дочувам. Музиката ме полюшва и от унес хуквам в устрем. И след бурята от ужас, от погнуса и заблуди тихо се смирих. И, събуден в чудна влюбеност, чудната наука уча. Уча се на будна устременост." Румен Денев В 75 стихотворения издателят Иван Гранитски е опитал да представи портрет на един поет, в чиято поезия звънят струните на най-дълбокото екзистенциално съществуване, стигащо до трагизъм. "Поетът знае със сърцето си значението и способността на думите да създават различни велики съчетания и да стават мостове между отделните състояния на духа", казва той. ... |
