Механичният капан на "Gardigo" е предназначен за убиване на къртици, сляпо куче и мишки полевки. Той е ефективен, лесен и безопасен за употреба. Зарежда се с издърпване на зареждащия лост, без да изисква сила. Капанът е изработен от здрава пластмаса и е с размери ∅ 6 x 19 cm, когато не е зареден, и с размери ∅ 6 x 24 cm, когато е зареден. Съвети: Преди да заложите капана, заравнете всички къртичини или дупки на подземни гризачи. Изчакайте едно денонощие, за да разберете кои са активните капани. Начин на употреба: Издърпайте зареждащия лост докрай. Поставете заредения капан в дупката, така ... |
|
Съставител: Цанко Лалев . ... Сборникът съдържа популярни български приказки за вълшебни и незабравими преживявания с красиви илюстрации. В тази книга са включени приказките: Тримата братя и златната ябълка Келчо и царската дъщеря Жива вода От вар момиче Момчето и вятърът Педя човек-лакът брада Златното момиче Неродена мома Слепият змей Мечия син Самодивата и овчарят Слънчева женитба ... |
|
Тази книга изследва корените на любовта в семействата, във взаимоотношенията между родители и деца и във връзките между мъжете и жените. Обяснява законите, които ръководят нашето поведение във връзките ни; причините, които ни водят към страдание и решенията, които могат да ни изведат от там. Насочва ни как можем да израснем от сляпа към по-осъзната любов. Тази книга обобщава всички основни концепции в работата със семейни констелации, както първоначално са създадени от Берт Хелингер, като включва и последните нововъведения, и то по един ясен, лесно разбираем начин. Богата е на практически примери от всекидневието, както ... |
|
Йорик се шегува Плътта е жесток и страшен учител. Плътта няма тайни, а само въпроси. Който знае - знае. И само мълчи. Който иска да знае - е просяк. И разбрали, усетили, че всичко е пепел - погрозняват очите ни като думи, подивяват душите ни слепи. Само мъртвата кръв в нас е умна. ... |
|
"Дълги дни и нощи вървяло момчето. Минало поля и планини, но медената пита все бягала пред него и то не я настигало. Ту се мерне до някой връх, позапре, помами го, ту изведнъж се изгуби и лъсне пак далеч до друга рътлинка. Но момчето търчало без умора и без страх. Краката му се изранили от път, но очите му свикнали да гледат ясно - на далеко и широко - и то все вървяло. Стигнало до земята на слепите, дето всички хора били слепи като къртици и цялата страна била потопена в мрачина." Из книгата ... |
|
Тази книга съдържа български народни приказки, събирани от различни краища на нашата родина и обработени от Ангел Каралийчев . Някои от тях са прекроени и променени основно, други са запазили първоначалната си сюжетна линия. Навсякъде са отстранени плевелите на миналото: суеверията, предразсъдъците и свирепите човешки образи. ... |
|
Тя не може да види убиеца, но той е точно пред очите ѝ. Наоми Хана е сляпа по рождение. Изоставена от дете, животът ѝ е пълен с мрак и отчаяние. В малкия град, където е отраснала, времето сякаш е спряло, а хората още разнообразяват скуката, като предъвкват догадки и версии около неразгаданото убийство на млада жена отпреди десетилетие. Докато градчето не е разтърсено от ново убийство. Нова жертва. И единственият свидетел на престъплението е сляпата Наоми. За всички изглежда абсурдно тъкмо тя да разпознае убиеца. Ясно е, че няма как такъв свидетел да предостави ценни данни за разследването. Ала дали и килърът ... |
|
Сляп късмет или щастлива случайност. Д-р Байтман разширява разбирането ни за странните съвпадения, които ни се случват, като ги разглежда с опитното око и разбирането на психиатър, който се ангажира с разгадаването на преживените мистерии от неговите пациенти. Докато четете, очаквайте да преживеете нови вълнуващи съвпадения. Просто съвпадение ли е, че сте забелязали тази книга за съвпаденията? След като я прочетете, навярно ще се съгласите с автора, че някои от синхроничностите са много повече от сляп късмет или щастлива случайност. Те също така дават ключ за холистичната тъкан на реалността, като свързват всичко и ... |
|
Едно дете расте в сянката на мрачна фигура - сляп старец, който пази тайната за миналото си. Порасналият вече мъж потегля на дълго пътешествие, за да я открие. Страхът от миналото, студът на миналото, леденият полъх на живот, над който човекът няма контрол - Предел на забравата всъщност е безпределна книга. След толкова много написани и изговорени думи за съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма нов ракурс към тази тема изглежда невъзможен. Но романът на Сергей Лебедев го открива - той е потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, ... |
|
"Заживееш ли в Истината, ще бъдеш неразбран от хората, но ще се разбираш със себе си. Колко хубаво е да си неразбран. Търсещият светлина е в тъмнина. Търсещият тъмнина е в по-голяма тъмнина. Само истинният излиза от омагьосания кръг. Нещата са неразбрани, когато гледаш чрез очите на карма. Казвам: Гледай с очите на Бога. Казвам: Какво може да разбере нечистият, жадният за илюзии? Много може да разбере, той ще разбере заблужденията и те ще го разберат. Тъмните са слепи в светлината. Светлите са слепи в тъмнината. Любящите сияят в Бога. Болестите са благодат. Болестите идват да коригират кривото мислене. Болестите ... |
|
Златната Саудитска верига срещу Европа. ... "Христина Йорданова е магистър по теология от Софийски университет Свети Климент Охридски. Докторант във факултет Сигурност на Академията на МВР, а след закриването му - във факултет Полиция. Има над двадесет години стаж като анализатор в МВР. Представената в книгата позиция е плод на личната изследователска дейност на автора и не ангажира институцията, в която работи. В тази книга няма ислямофобия. Тя е за всички, които предпочитат истината пред лицемерните басни за (криворазбран) мултикултурализъм и за религиозна търпимост. Тя е и за онези, които не могат, или не искат, ... |
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |