Пиесите, включени в книгата, са с различен сюжет, но всички са смешно-тъжни, като самия живот, и изпълнени с много тънко чувство за хумор и себеирония на главните герои. Атанас Арнаудов е роден на 28 декември 1946 г. в София. Завършва английската гимназия. Въпреки че след това е приет във Висшия Химико-технологически институт, където инженерното му образование го отвежда в една техническа, неартистична професионална среда, владеенето на английски език му дава възможност да пътува и да опознае много страни по света. Тези пътешествия не само го обогатяват душевно, те му дават възможност да се докосне до автори, които ... |
|
Пиесата "Западният кей" е посветена на странната съдба на един човек, който иска да умре в тъмните води на голяма река с два камъка в джобовете, за да потъне бързо като "спукана гума от камион". Сред мрачните сенки на западния кей на изоставения и полуразрушен квартал на брега на реката все още се мяркат тайнствените силуети на безмълвни фигури, на многословни индианки, на страдащи жени и лъжливо влюбени мъже. Те са неотменна част от общия портрет на странните, кога тържествено трагични, кога смазващо нищожни, но винаги самотни и маргинални герои във всички пиеси на Бернар-Мари Колтес, един от най- ... |
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
|
|
Майсторството да се разкаже голяма история с малко думи е привилегия на истинските таланти. Разказите, събрани в този сборник са рожба на автори, които са добре познати на любителите на класическата литература. Героите на Оруел, Лъвкрафт, Уолъс, Уелс, Горки, Чехов, Булгаков и Пушкин оставят незаличими следи в съзнанието на поколения читатели с характерните си особености и с ярките си образи. Историите им са трогателни, разтърсващи, парадоксални, неочаквани, комични, трудно обясними и дори зловещи, но всички те са дълбоко проникновени, искрени и докосващи най-чувствителните струни на човешката душа. Книгата е част от ... |
|
Таня Шахова е едно от утвърдените имена в родната ни драматургия, писател със собствен почерк и вкус към преосмисляне на миналото и в частност на литературния живот у нас. При това нейните реконструкции се отличават с финес и истинско зачитане на личностите, които избира за свои герои. Шахова успява не просто да възроди типажи, да наложи авторитети или да хвърли светлина върху все още неизговорени сенчести зони от миналото, но и да се отвори към дебати на деня, към актуални проблеми, в които настоящият читател или зрител да разпознае себе си. И тази тънка, пропусклива нишка, която намества епохи, слива хоризонти, ... |
|
Таня Шахова е родена в София. Дебютира в киното като ученичка във филм на Георги Дюлгеров. Завършва ВИТИЗ - актриса в класа на проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова . В първата трупа на основателите на Театрална работилница Сфумато. Сценарист на реализираните документални филми "Каре" реж. Ани Йотова, "А бяхме рицари" реж. Олег Ковачев, "Любовта е" реж. Иван Тонев. Автор на излъчените радиопиеси "Задушници", "Един ден, който промени живота ми", "Двайсет години по-късно", "Евгени и Жулиета", "Кухнята". Автор на реализираните ... |
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
Кампанията в Северна Португалия, пролетта на 1809 г. Действието се развива в Северна Португалия по време на френската инвазия там през 1809 г., част от Наполеоновите войни, и опустошителната контраатака на генерал Артър Уелсли. Лейтенант Ричард Шарп се завръща на бойните полета на Иберийския полуостров, където заедно с неговия надежден сержант Патрик Харпър и Стрелците от 96 -и стрелкови полк смело се бият срещу армията на Наполеон Бонапарт. Докато търсят изчезналата дъщеря на английски търговец на вино, Шарп и хората му са блокирани зад вражеските линии, когато французите започват настъплението си и скоро Опорто, ... |
|
"Като думата сняг" е много актуален текст, противопоставящ сериозни социални и морални позиции. В пиесата е вплетен откъс от поемата на Рьоне Шар "Облекчение", чрез който авторът парадоксално сближава двама абсолютно противоположни персонажи." сп. "Льо телеграм" "Значи ще си говорим на "вие" е пиеса, приличаща на бойно поле. Тя ни въвежда във взривоопасната зона на самотата и живота, на смъртта и изоставянето. Но дали двамата герои са истински живи същества или само оживели призраци?" Анри Лепин, сп. "Рю дьо театр", Авиньон Андре Сарк е роден в областта ... |
|
Както за Шекспир , така и за Матей Вишниек , "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
"Още ли сте в мрежата? Още ли ви де-лийтват, блокират и ънфрендват? Изключете Уиндоуса. Дръпнете пердето от прозореца. Събудете се за света, в който живеете. Излезте навън и го вижте. Погледнете хората в лицето. Заврете носа си в проблемите на другите. Прегърнете някого. Направете си свой "фейслук". Не сте ли виждали каква жива людница е наоколо... Защо се мръщите бе, хора? Защо мислите за утре? Днес има кой да ви целуне, ако няма - има на кого да се зарадвате, ако няма има красив звук, който да чуете, ако няма - можете да видите светлината, можете да усетите, че сте тук, че светът ви въздейства и с ... |