Очерци за Рилското подвижничество и благочестие според летописи и исторически документи. ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
Един различен роман за "библейския" свят и след това. Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на "богоизбрания" народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите: Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной? Защо и как така Иисус Христос не е християнин? Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей? Имало ли е "Античен Холокост" и защо Хитлер съвсем не е прецедент? ... |
|
|
Романът "Не се влюбвай привечер" носи всички белези на произведение от криминалния жанр - напрегнато повествование, усложнена интрига която задържа вниманието на читателя, неочаквана развръзка: едно на пръв поглед "излишно" убийство, кражби на икони, интересни съдби - ето с какво се сблъсква в първото си самостоятелно разследване лейтенант Младен Демирев. Авторът не надарява героя си с никакви изключителни качества. Пред нас е един от тези млади криминалисти, които енергично, изобретателно и съвестно си вършат работата. ... |
|
|
Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази ... |
|
|
Небесни предписания за човешкия дух. Даоистки учения и практики. Този сборник от преводи, есета и коментари е продължение на сборника Великото знание на Древен Китай . В първата част вниманието бе насочено към социално-политическите учения, оказали най-силно влияние върху китайското общество (конфуцианство, моизъм, легизъм, неоконфуцианство), докато тук фокусът пада върху мисловните традиции на даоизма, будизма и вътрешната алхимия на духа. Сборникът предлага преводи, коментари и есета: Ин Фу Дзин - Канон за скрития двоен печат, Гуан Дзъ, Хуай Нан Дзъ, Лун Хъ - Критични есета на учителя Уан Чун, Хсин Мин Гуей Джъ - ... |
|
|
"Следващите страници са естествено продължение на излязлата през 2011 г. моя книга "Размисли за българския национален характер". Идеята да напиша тези редове дойде след една разходка с мой приятел в центъра на София. В онези дни там кипеше строителна и ремонтна дейност в продължение на месеци и години. Бяхме решили да видим докъде е стигнала работата, след което да напазаруваме на Женския пазар. Останах впечатлен от мащабното строителство, разкритото културно-историческо наследство и чисто нашенските неуредици, които опират преди всичко до манталитета, гражданската ни немара и апатия. За пореден път се ... |
|
|
"Написах следващите редове за родното ми село Чеканец с ясното съзнание, че няма да мога да обхвана всичко, защото е невъзможно, а и не е необходимо. Преди мен много хора са писали, рисували, снимали, благославяли и пели песни за този притулен и сякаш забравен от света малък земен рай. Добре, че Бурелската покрайнина е запазила автентичен своя бит, традиции и обичаи, за да се насладим напълно и да попиваме жадно и от сърце завещаното ни духовно наследство. Опитах се да предам чеканските послания за тежката, но героична съдба на гордите планинци. Исках и вие да се докоснете до житейските мъдрости и поуки, които ... |
|
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
|
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
|
Сигурно ви се е струвало да не разбирате поведението на другите, да обвинявате родителите си, да се карате на децата си. Различните знания в различните съзнания са причината за това, но има и едни други невидими връзки, които пораждат в нас бъдещето ни сутрин безпокойство, напрежение при среща с напълно непознати, вътрешни усещания за които видима причина няма. Точно тия връзки представя тази книга квантовия психолог Валентин Ковачганев . Работата с проблематика на силните родове и окрилен от последните открития в науката, той пресъздава в един романтичен вариант алгоритмите на невидимите връзки помежду ни, директен ... |
|
|
Две хилядолетия след разпъването му на кръста Иисус Христос отново идва на Земята. Слиза по копринена стълба от небето и отива при хората. Как ще посрещнат небесния пратеник в Йерусалим и във Ватикана - като Месия или като измамник, като Спасител или като натрапник? Какви чудеса ще направи Иисус? Ще бъде ли разпънат отново на кръста? Как ще приключи божествената му мисия на Земята? Отговори на тези въпроси читателите ще открият сред страниците на съвременната притча "Второто разпятие на Христос". За пръв път в световната литература Бог слиза на Земята. И заварва чудесиите на днешното време. Иисус Христос отново ... |
