"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
Посредством неподправената памет за българското съвременният българин може да усети истинските си корени и национална идентичност, да се отърси от заблудите и користните внушения, да почерпи вяра и сили от моралните добродетели на предците си. Първата част на том 1 е посветена на народните представи, възгледи и вярвания за видимия (небе,слънце, месец, звезди, растения, животни, дом и покъщнина) и невидимия (добрите и лошите невидими същества, душата, задгробния живот) свят. Илюстрирани много сполучливо със записи на приказки, песни, пословици и предания, те разкриват същностни черти от душевния мир на българите. ... |
|
Илюстровано издание. ... Една пролет в съветска Москва пристига странна свита: чужденец с черно дясно око и зелено - ляво, специалист по черна магия; налудничав дългуч с пукнато пенсне; червенокос грозник с щръкнал кучешки зъб и дебел, говорещ черен котарак, майстор на шаха. След пристигането им московчани потъват в хаос, неспособни да си обяснят произхода на непознатите и случващото се в тяхно присъствие. Но дори и истината да им беше разкрита, те пак трудно биха повярвали. Защото онези московчани не вярват в недоказани факти, те вярват в парите и в системата. Злата сила, навестила Москва, помага на двама души - ... |
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
Завръщането на един голям майстор продължава. Изданието включва книгите "Скици из Лондон", "Иманяри" и "Откровения". ... |
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
Една голяма и екзотична любов в Поднебесната империя, източният вариант на „Отнесени от вихъра” и „Птиците умират сами”. ... Той е Нанидат Маниах, прословут воин, лечител, дипломат и търговец от Самарканд, добре познат във Византия и Арабския халифат, чийто кервани непрекъснато сноват по Пътя на коприната - златната икономическа артерия между Азия и Европа през VІІІ век, когато се развива и действието в романа. Тя е Ян Гуйфей - актриса, танцьорка и любимата наложница на Светлия китайски самодържец, най-красивата и влиятелна жена в Поднебесната империя. Между тях пламва любов. А около тях джуджета убийци, висши сановници, ... |
|
Съставители: Костадин Костадинов ; Любомир Русанов . ... В тази книга са включени приказки, написани от най-добрите български майстори на словото: Елин Пелин Ран Босилек Асен Разцветников Ангел Каралийчев Емилиян Станев ... |
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
Вълнуващи, неподвластни на времето, завладяващи въображението! Впечатляваща колекция от дванайсет непреходни произведения, наредени сред образците на разказа. Създателите им са най-изтъкнатите майстори на перото. Писатели, които поставят основите и утвърждават жанра. Всеки от тях оставя ярка диря в литературната съкровищница. В сборника са включени разкази от Антоан дьо Сент-Екзюпери , Хенри Джеймс, Херман Мелвил, Хърбърт Уелс, Уошингтън Ървинг, Брам Стокър , Машаду ди Асис, Итало Калвино, Оноре дьо Балзак, Андре Мороа и Виктор Юго . ... |
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |