Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
В томчето са публикувани произведения на Ангел Каралийчев , Любен Каравелов , Иван Вазов и други класици на българската литература. ... |
|
"... син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе." ... Неслучайно наричаме Вазов "Патриарх на българската литература". Той е писал във всички литературни жанрове. Темите на творбите му се простират от борбите за освобождение от турска власт до справедливия му гняв към нравите на управниците в освободена България. Вазов бил движен от моралният дълг, че литературата е мисия. Творбите му вдъхват патриотизъм и днес от най-ранна детска възраст. Те са своеобразна памет на народа за събития, на които той е бил свидетел, и за видни личности, чийто съвременник е бил. Иван Вазов е роден в Сопот, в ... |
|
Табло с портрет на Иван Вазов с размери 33 x 47.8 cm. Таблото се предлага в 2 варианта: двустранно ламинирано с картонена подложка Художник: Йордан Кръстев ... |
|
По повод 170-годишнината от рождението на Иван Вазов издателство "Рива" представя луксозна антология с неговата лирика, отделена за първи път от социалната, епическата и детската му поезия. Съставителството е дело на носителя на Вазовата награда (2020 г.) за цялостно творчество - поетът Борис Христов - жест на благодарност към Учителя на поколения български писатели, към ненадминатия майстор на словото и радетел на мира и доброто, към човека и мислителя - Вазов. Книгата съдържа 150 стихотворения, сред които рядко срещани в многобройните издания, и малко познати на съвременния читател. ... |
|
Иван Вазов е министър на народното просвещение от 1897 до 1899 г. След това се оттегля от политическия живот за доста дълъг период, а през 1900 г. излиза пиесата му "Службогонци". Лошият опит, натрупан за тези две години в министерското кресло, му дава много материал, който той превръща в комедия. Великите писатели знаят, че надсмивайки се над случващото се, то по-лесно ще достигне до публиката, а иронията и сарказмът само ще подсилят въздействието на историята. Мъдрият герой в пиесата "И най умният си е малко прост" е младият човек Глумов, Егор Дмитрич. Глумов си води таен дневник, в който описва ... |
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
Наказателното правосъдие у нас непосредствено след Освобождението. ... Книгата описва интересния период от живота на писателя Иван Вазов , когато работи като съдия в гр. Берковица през 1879 - 1880 г. Представени са съдебните казуси, решени от съдията Вазов, както и хората и събитията, които ще намерят място по-късно в неговата литература. Автор на книгата, писана през 1943 г., е проф. Никола Саранов - титуляр на дисциплината Наказателен процес в Софийския университет до 1944 г. Встъпителният очерк за проф. Саранов, както и за книгата, е на проф. д-р Веселин Вучков. ... |
|
Книгата "Патриархът", посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов , е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово. Проф. дфн Светлозар Игов (30.01.1945) е литературен историк и критик, поет, романист, есеист, антологист, преводач и университетски преподавател. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския ... |
|
Книгата представя уникалната биография на Иван Вазов , сътворена от самия Симеон Радев и то за най-важния период от живота на патриарха на българската литература - от Предосвобожденското време, през живота и дейността му в източна Румелия, до годините в емиграция, когато той написва великия си роман "Под игото". В книгата е включен и огромен изворов материал, документи, спомени, дневници, публикации от периодичния печат и емигрантската преса, мемоари на живи съвременници. ... |