Николай Рьорих (1874 - 1947) е руски художник, мистик, мислител и мечтател. През 1917 г. напуска Русия. Живее няколко години в САЩ, а от 1924 до 1928 г. е на експедиция в Индия, като обикаля и Сибир, Алтай, Монголия и Тибет. Прави етнографски проучвания, събира редки ръкописи и фолклорни материали. Занимава го мечтата за съществуването на тайнствената, легендарна страна Шамбала някъде в Хималаите, извор на познание и мъдрост. От 1935 г. нататък живее сред вълшебствата на любимата си Индия, където след смъртта си е изгорен на клада според местните обичаи. Пътуванията си Николай Рьорих описва в дневници и цикли от ... |
|
|
Избрани стихотворения от Цанко Серафимов . ... Спомени Натрупаха се цели планини и хоризонтът идва все по-близо - души ме тази близост. Светлина ми трябва и живот без злоба, низост... Но за каквото и да си помисля, нахлуват ветрове студени, зли... Затуй не искам вече да прелиствам годините - че споменът боли... Мигът е бременен със минало. Върти се шареното колело. Цанко Серафимов ... |
|
|
Проклятие На смокинята зелените листа шумолят в библейската градина. Не напъпи тя през пролетта - ялова ще бъде таз година. И лозата, и маслината в отчаяние помахват с листи - вятърът откъм пустинята брули цветовете и ресите... Иисус прокле смокинята - в жалък скелет се превърна тя. От Христово време досега не щадят безплодните дървета - под студената им сянка тлее въгленът на нечия тъга... Цанко Серафимов ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
Иглика Пеева е журналист, член на Славянската артистична академия. Автор е на 14 пиеси за театър и на 13 книги: 9 стихосбирки, фентъзи роман, сборник драматургия и 2 ръководства по нумерология. Има награди за журналистика, драматургия и поезия. Нейни произведения са превеждани на английски, испански, немски, френски, румънски, унгарски, полски, сръбски, турски и руски. "Небесна магистрала" е 14-тата и книга. ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
"Обратна гравитация" е сборник със стихове на поетесата Роза Боянова, автор на 11 книги с поезия и 2 с публицистика. "Поезията на Роза Боянова ни тегли нагоре със своята обратна гравитация, за да влее в душите ни други измерения, други селения, издърпва ни от делничното в пространството на празника на духа и интелекта." Митко Новков - литературен критик "Добре композирана стихосбирка в четири самостоятелни цикъла и страници с медитативни фрагменти в проза, които представят своя автор като отлично владеещ изкуството си, при това с непринудеността на увлечено в някаква вълшебна игра дете". ... |
|
|
"Когато те заспят, някоя аз ще... Внимавайте с местоименията в тази книга , между тях има и безвъзвратни. Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете. Пазете се от случайни - дълбоки - наранявания; и добрите читатели не са застраховани. От градските легенди на една въобразена ретро София "Площад Гарибалди" през новите тийнейдж бездни "Луиза излиза" до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват "Безкрайно мое нещо ти", Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво ... |
|
|
"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
|
"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
|
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
