В новата поетична книга на Росица Зиновиева простичко, непретенциозно и искрено една жена изповядва своите радости, покруси, светли и черни чувства, своята обич, своето "да" и своето "не", своите надежди. Любопитна авторова находка е цикълът лирически миниатюри, озаглавен "Гайтани". Всяка миниатюра завършва със стих от незабравима българска песен - "Бела съм, бела, юначе...", "Я кажи ми, облаче ле бяло..." и др. Срещата на съвременното светоусещане с вечното българско придава ново "звучене" на тези песни, носи неочаквани посоки на осмисляне и възприятия. ... |
|
Тези, които предпочитат трилъри, натъпкани с психологическа сложност, наистина дементирани герои и непрестанни неочаквани сюжетни обрати, ще се насладят на тази ужасяваща почерпка от Прескот. Блестящият психиатър Робин Камерън изглежда на ръба на успеха с експерименталната си програма, която използва магнитен шлем, за да задейства, а впоследствие и модифицира, подсъзнателни гневни мисли, които причиняват престъпно поведение. Атипичният сериен убиец Джъстин Грей първоначално изглежда обещаващ обект за реабилитация, тъй като убийствата му на момичета от гимназията включват смесени мотиви - той не ги измъчва или насилва ... |
|
В основата на романа "Една тъмна афера" е залегнал историческият сюжет за отвличането на сенатор Клеман дьо Ри през 1800 година. Сенатор Мален е изтъкнат политически деец на Френската Република. Той има много врагове, които искат да му отмъстят. Един ден в разкошния му замък нахлува група разгневени хора, въоръжени до зъби. Мален е отвлечен посред бял ден. Разследването се поема от политическата полиция, която от своя страна преследва свои собствени цели. В предговора към романа Балзак пояснява, че е искал да "покаже политическата полиция в сблъсък с частния живот, да разкрие цялата нечистоплътност на ... |
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
Книгата е част от поредицата "Новите лица на литературна Европа". ... В сборника "Тъмна материя" са включени единайсет разказа, чиито сюжети са обединени от стремежа на авторката да проникне и да тълкува психологията на иначе трудно разгадаемата "тъмна духовна материя" на своите герои, която в книгата ѝ изпълва пространството от любовта до смъртта. Още в първия си разказ "Обреченият" авторката потапя читателя в изключително сложния морален проблем на лекар-учен, поразен от неизлечима болест в последната фаза от живота му, когато хирурзите присаждат негов орган в друго тяло, ... |
|
В Мрачно слънце Ерик-Еманюел Шмит отвежда читателите в Древен Египет, цивилизация, която ще процъфтява повече от три хиляди години. Този път Ноам се събужда от дълъг сън на брега на Нил през 1650 г. пр.н.е. и тръгва на вълнуваща обиколка из Мемфис, столицата на двете царства на Египет. Времената определено са се променили. От публичните домове до дома на мъртвите и от еврейските квартали до двореца на фараона, той открива невероятна цивилизация, описана върху папируси; цивилизация, която обожествява река Нил, откъдето е възникнала, която мумифицира мъртвите, изобретява задгробния живот и строи храмове и пирамиди, за да ... |
|
В най-мрачния и предизвикателен роман от серията „ Безсмъртните ” Евър се бори за контрол над своето тяло, душа и истинската любов, която е преследвала от векове. Тя се опитва да помогне на приятелката си Хевън да възприеме по-лесно новия си живот на безсмъртна. Но Хевън е опиянена от силата си, действа безразсъдно и заплашва да огласи на света тяхната тайна. Колкото повече Евър се бори да запази тайната скрита, толкова повече Хевън се приближава към врага – Роман и неговите зли безсмъртни. В същото време Евър навлиза все по-надълбоко в тъмната магия, за да откъсне Деймън от силата на Роман. Но когато заклинанието й се ... |
|
"Сянка в тъмното" е дълбоко откровена новела, задаваща въпроса какво оставяме след себе си. Пред вас ще се разлистят ярки образи и душевни лабиринти, чийто "Изход" е изписан върху името на автора на заветна книга. Керемид знае кой е авторът, знае накъде е краят на лутаницата, но дали веднага след нея няма да последва пропаст, дали няма да последват стъпки, сянка, гръм, щрак, последен дъх. И цикълът на живота се завърта отначало, само че със или без справедливост накрая? ... |
|
Вълкан Дапчев ни представя своите свидетелски показания за преживяното, както и своя анализ, с едничката цел да опровергае преиначаването и да предотврати манипулацията на историята. Обрисувайки пестеливо, но майсторски светлите и тъмни характери на българската политическа върхушка от последните десетилетия, книгата е ценен принос в новата ни литература. Вълкан Димитров Дапчев е роден в странджанското село Крушевец на 18 ноември 1926 г. в семейството на земеделски стопани. Завършва Търговската гимназия в Бургас и постъпва в Народната школа за запасни офицери "Хр. Ботев". След изтичане срока на действителната ... |
|
Рота наемници, назоваващи се Черния отряд, се намират в безнадеждна ситуация - принудени са да встъпят на служба при Силите на мрака. Техен господар става Ловеца на души, загадъчна фигура от Десетте, Които Били Позорени - древни магьосници, възродени за живот след столетия мъртвешки сън. Каква роля е отредена на Черния отряд: коз ли ще бъде или пожертвана пешка в интригите на Тъмните сили?... "Черният отряд" е първият увлекателен роман от прочутите Хроники на Глен Кук - дарк фентъзи серията за последното велико братство от древните времена. ... |
|
Федя Филкова (родена през 1950 г.) е поетеса, авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно", и сборникът с разкази - "Третата жена". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през 1989 ... |
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |