66 знаменити пловдивчани споделят ... "Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване."Ваня Минчева ... |
|
|
В книгата Свободна зона - Часът е 9 без 5 са събрани коментарите и анализите на журналиста и водещ Георги Коритаров, които той правеше в рамките на пет минути, преди началото на прочутото му предаване по Телевизия Европа - Свободна зона в периода от 4 януари до 5 април 2021 година. Това беше и последното му предаване. Георги Коритаров си отиде на 6-и април 2021 година."Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете - остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез ... |
|
|
Началото на радиопредаването, което някога слушаха милиони. ... "Денят добиваше своето ускорение именно с това вече очаквано "12 + 3", получаваше своя забързан ритъм, търсеше своя социален смисъл. Боже, това беше прекрасно!" проф. Михаил Неделчев "През ефира на "12 + 3" течеше последното, най-щастливо десетилетие на ХХ век..." доц. Георги Лозанов "Обстановката в редакцията на "12 + 3", към която бе и "12 + Пляс!", бе творческа и уютна. Живеехме като едно голямо семейство и с ръка на сърцето мога да кажа, че тази атмосфера ми липсва... Разбира се, още сме ... |
|
|
Радиороман в 16 въпроса и 32 отговора. ... Еди Хрант Емирян, роден на 3 юли 1946 година в град София. Емирян е дългогодишен радио журналист и е един от пионерите на българската радио-журналистика. От 4 януари 1971 г. 1 -ва програма на Българското Радио носи името "Хоризонт". Новата програма е информационна и музикална и заимствана от формата на радио Франс Интер. Особени заслуги за създаването на новата програма имат проф. Веселин Димитров и Еди Емирян, които са и сред първите журналисти-водещи. ... |
|
|
Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните ... |
|
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
|
Включените в сборника текстове (поединично и в съвкупността си) предлагат картина (максимално близка до невъзможната обективност) на руското емигрантско присъствие в България през 20-те - 40-те години на ХХ век: представени са моменти от пребиваването на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници – емигрантските периодични издания. Осветляват се не само отделни аспекти от културата и ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
Щрихи от неин очевидец. ... "Повествованието в книгата водя в първо лице. Защото съм съвременник на Студената война, от началото й до нейния край. А на най-важните й проявления – и неин непосредствен очевидец. От 1953 до 1990 г. се занимавах с журналистика – последователно в софийски ежедневник, в Българската телеграфна агенция и в Българската телевизия. Обстоятелството, че се бях посветил на международната проблематика, ми откри възможността да информирам за важни събития от фронта на Студената война, да стана свидетел на повечето от най-значимите битки между Изтока и Запада."Авторът ... |
|
|
Срещи с 49 майстори на словото и изкуствата. ... "Познавах лично (и имам шанса да познавам сега, в годините на нови обезценки) повечето от героите на тази книга – нестандартни, талантливи, неопитомени от идеологеми и цензура майстори на литературата и изкуството. Между премълчаното и патетично изреченото за тях, между професионалните анализи на критиката и блудкавите клишета от жълтите хроники, често се губеха нюансите на личността. Тук се опитвам да уловя детайлите – криволиците по пътя, неудовлетворението и сладките мъки на славата, любовта и терзанията, завистта и презрението, иронията и самоиронията. Вярвам, че ... |
|
|
Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров Веселин Димитров започва да сътрудничи на Българското национално радио (тогава с името Радио София) през 1958 г., още като студент. През 60-те години е първият журналист – радиоводещ на информационно-музикална програма у нас – сутрешната "От 6 до 8". Заедно с Божана Димитрова по-късно застава пред микрофоните на "Разговор с вас" – едно от най-дългогодишните и популярни в родния ефир предавания. От 1970-та е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Близо 10 години е декан на Факултета по журналистика и масови комуникации. По това време му се налага да организира и основния ... |
|
|
Първоначалната идея на Мацура е, че в тези текстове, балансиращи на границата между науката и журналистиката, ще разглежда отделни въпроси, на които се е натъкнал в изследователската си работа, без да може да ги интегрира в някое от научните си съчинения. Същевременно той иска да съотнесе тези факти и "куриози" към актуалната реалност и да ги представи пред съвременниците си като част от мисловния свят, от който израства настоящето ни. Пример за това са фейлетоните за митовете, свързани с националния характер, анализиращи връзката на чешката национална култура с мистификациите, стремежа на чехите да се освободят ... |
