Светия ли е бил император Константин, или чудовище? Превръщането на юдейската християнска ерес в държавна религия, извършено от Константин, е всъщност брак по сметка между Църквата и Държавата. Той е управлявал и Империята, и християнската Църква, владеел е телата, и душите на хората... На империята е била необходима религия, която обещава безсмъртие и рай за вярващите хора. Така християните лесно са били управлявани от един император, една империя, един бог и една религия."– Желаеш да разкажеш истината? А нима ти, Евсевий, познаваш истината? Нима аз познавам истината? Кой може да се похвали, че познава истината? .. ... |
|
В разказите си Иван Вазов майсторски претворява две епохи - еднакво величави и еднакво важни за българската история. В тях българите са описани с най-хубавите си качества - смелост, честност, трудолюбие, патриотизъм, героизъм и саможертва в името на родината. Изданието включва: предговор от проф. д-р Милена Цанева биографична справка за автора и неговото творчество българската критика за разказите на Иван Вазов избрана библиография за ученика В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
Разказ за деградация и страх, вяра и състрадание от един оцелял от нацистките лагери на смъртта. ... |
|
"Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният ѝ храм. В нашата това е Иван Вазов . Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него - без величествената му поезия и нравствената му проза. Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание. Удивително е колко от тези проникновени ... |
|
След Откровение, Достойнство е втората поетична книга на Гинка Басарини. Това е поезия, която не се обяснява и не подлежи на пояснения или критически приумици. Тя се чете и се разбира само от този, който има усет към изящното слово, и то, когато е свързано със значимото, същественото и съкровеното в човешката душа. Нейният поетичен образен език е необикновен, неповторим, изпълнен с емоционална символика, което я извисява над всичко, което ни е познато. Това е нещо, което рядко се среща, но го има в поезията, например на една Емили Дикинсън . Езикът в непринуден и изразителен с дълбочината на един вътрешен диалог, а това ... |
|
и още над 400 персийски пословици и поговорки ... Ако попитате какво е Персия, отговорите ще дотичат сами при вас. И всеки от тях ще бъде верен, Персия е страна на поетите, страна на розите и на славеите, страна на изяществото и на източната мъдрост, страна на поразителните контрасти. Персия е страната, получила в наследство могъщата култура на древните месопотамски цивилизации. Тя е още страна с двадесет и пет вековна държавност, преминала през ада на историята, преживяла страховитите нашествия на елини, араби, тюрки и монголи, но устояла и успяла да съхрани самобитния си дух, своята духовна и национална идентичност. ... |
|
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ... |
|
Книжката "Защо ли, защо ли, защо едно по едно е едно?" на издателсво "ВББ" съдържа 4 детски приказки с множество илюстрации. ... |
|
Истории от Япония. Второ преработено издание. ... Една близка Япония. Япония като място, където вниманието към другия и грижата за красотата са издигнати в личен култ. Япония, в която майсторите у дома почистват след себе си със снежнобяла кърпа, бакшишът не съществува и дори императорът се явява на проверочен изпит по шофиране. Япония, превърнала се във втори дом и родина на една българка, за която красотата на света живее между величествената планина Фуджи-сан и деликатното ухание на полския синчец в Тракийската низина, тя е в трептенето на японския клен и гальовния шепот на софийските кестени, в изисканата простота ... |
|
През януари 1945 г. Червената армия нахлува с военна офанзива в немските източни части и подтиква към бягство местното цивилно население. Петнайсетгодишната Габи Кьоп попада в едно стопанство, където вече много бежанци са намерили подслон. Но там тя съвсем не е защитена от посегателствата на руските войници. Габи многократно става жертва на сексуално насилие - подло предавана и принасяна в жертва от своите другарки по съдба. Габи Кьоп споделя преживяното по това време само в своя дневник. Днес тя превръща записките си в един разтърсващ доклад за началото на продължилото дълги месеци бягство и темата-табу на военния ... |
|
Един пояс, един път е глобална инициатива за сътрудничество, предложена в отговор на твърдението, че светът не е виждал големи промени повече от век. Тя е събрала в себе си не само славата и мечтите на древния път на коприната и вековния план за велико възраждане на китайската нация, но и въплътява общото търсене на страните по света на начин да се справят с неравностойната конкуренция, с осъществяване на своите стратегии за развитие и преследване на световен ред. Именно в момент като този трябва да обърнем внимание на постиженията и перспективите пред Един пояс, един път. В днешно време мисля, че не съществува друга ... |
|
Съставители: Михаил Вешим и Румен Белчев. ... Хумористични разкази от колекцията на вестник "Стършел"."Стършел", хумористичният седмичник с име на жилещо насекомо, навърши 75 години. Това го прави най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си. През всичките тези години по страниците на "Стършел" преминаха десетки и стотици автори, някои от които са вече класици на българския хумор и сатира. Даже във времената, когато не можеше да се пише свободно, талантливите сатирици успяваха между редовете да кажат много истини не само за действителността, ... |