Размисли за един жизнен път. ... "Душа на пеперуда" е специална компилация от мемоар и избрани духовни прозрения на един от най-великите спортисти на всички времена. Непреходни добродетели като любов, мир и разбирателство оживяват върху страниците на книгата, подкрепени от суфистки притчи, лични истории, писма и стихове. Красотата и остротата на писане са толкова изумителни, колкото са и уменията на Мохамед Али на боксовия ринг. Там, където се срещат красивите криле на пеперудата с безпощадното жило на пчелата, егото и емпатията, тленното и вечното - там започва и това житейско пътешествие на великия Мохамед ... |
|
|
Всеки от нас има двойник. Двойник без сянка, който го наблюдава... и чака. Имате ли двойник? А знаете ли колко е лесно да го откриете в нашата дигитална епоха? Дано само не ви открие той! Художничката Кейт е безценен сътрудник на екипа за лицево разпознаване към полицията в Суиндън. Тя никога не забравя лица, тя може да забележи тези лица дори в тълпите на стадиона, дори в полумрак, дори при неблагоприятен ъгъл на заснемане. Докато мозъчната травма при автомобилна катастрофа ѝ отнема уникалната дарба. Добре че е Роб, новият мъж в живота ѝ - свръхбогат IT специалист, който е винаги до нея, грижи се тя да е в ... |
|
|
"Брегът на москитите", напомняща на "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг, е от вечните емблематични книги за угнетяващата действителност и духа на добрите намерения, изпуснат от бутилката. Едно щастливо американско семейство тръгва да търси път за спасение, но вместо в рай, попада в ужасяващия нов свят на собствените си кошмари. "Изумителна поредица от премеждия... Екзотика и изненади..." Тайм "Приключенска история, която ни кара да настръхнем..." Ню Йорк Таймс Бук Ривю "Смразяващ кръвта разказ, вълнуващ и изпълнен със съспенс..." Пъблишърс Уийкли Американският ... |
|
|
Потопете се в духа на стара София с 30 истории за бележити писатели и поети, журналисти и издатели, художници и скулптори, артисти и общественици, които записват името си със златни букви в българската история. В книгата ще откриете: Къде се съхранява сърцето на Алеко Константинов ? Кои софийски сгради са построени върху гробища? Къде се намира тихият двор с белоцветните вишни? Защо държавникът Петко Каравелов е погребан до апсидата на храма Св. Седмочисленици? Кой български учен получава лични поздрави от Алберт Айнщайн ? Къде е поставена единствената статуя на Гутенберг в София? Кога е създаден първият ... |
|
|
Душите са цветни, а някои безцветни. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Съдбата... Това неконтролируемо същество. Съдбата живее свой живот, има собствено мнение, поведението ѝ е непредвидимо. Накъде ни води тя? Разбира се към естествения край на живота, който всъщност е едно начало. Съдбата е закодирана във всеки от нас. Живеем с нея, не я забелязваме, кроим планове, гневим се на неудачите и забравяме най-важното: Носим в гените си съдбата на всички наши предци. Повтаряме най-тежките изпитания, прибавяме нови, понякога още по-тежки, страдаме, ... |
|
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Притча за себеприемането, но не през самовглъбяването и търсенето на просветление, а през стълкновенията с крайностите в живота. Романът е предизвикателно пътешествие през епизоди от житейски загуби, вътрешни трансформации и музика. Давид, малко момче от село, се изправя срещу "Голиат", непредсказуемия и жесток живот, и трябва да се справи с ударите, които му нанася съдбата. Срещаме го в повратна точка от неговия житейски път: изградил кариера на успешен музикант в началото на 30-те си години и открил голямата любов, но затворил "вратата" към детството и белязаното от катаклизми юношество. Нещо повече, ... |
|
|
Апокалиптични моменти в човешката история. "Краят винаги е близо" на Дан Карлин поставя под съмнение начина, по който гледаме на миналото и на самите себе си. Апокалиптичните сценарии, които холивудските филми ни налагат, са възможни, но изобщо не са толкова страшни. Краят на цивилизацията, такава каквато са я познавали, вече е настъпвал, но човечеството винаги е успявало да събере отломките и да продължи. Вероятно ще продължи да го прави. Спуснете се заедно с книгата на Дан Карлин в заешката дупка на историята, от която няма връщане по същия път. Дан Карлин създава нов начин да мислим за миналото. Хитовият му ... |
|
|
Споходи ме Преобразяването. Не усетих точно как се случи, но вече съм сигурен в това. Уж сънувах, но по някое време чувствах раздвоено състояние - полуживот-полусън, а след един особен (за да не кажа страшен) момент придобих сериозното усещане, че всъщност съм дух. Виждах се като дух, а и всичко по-нататък си беше небесно... И за капак - един дълбок вътрешен глас ме скастри: Ти ще бъдеш ли вече такъв, какъвто си, или не!"... Дочух от други духове наоколо, че е рядкост някой да види момента на собственото си Преобразяване и си казах Край на съмненията, всичко е наред. И небесните енергии ме понесоха в разни посоки. ... |
|
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
