Или как истината за Македония отваря очите ни. Тази книга на Цанко Серафимов ни изненадва преди всичко с проникновеното вглеждане в текста на светилника на Българското възраждане История славянобългарска от македонеца Паисий Хилендарски . Не може да не се съгласим с неговата дефиниция за значението на този труд като Българска Библия, като Манифест на Новото време, като българската Национална доктрина. За пръв читателят ще се запознае и с една личност от новата българска история, която тепърва ще осветява духовния ни мир - Антон Н. Попов, най-близък съратник на вожда на ВМРО Иван Михайлов, с който през последните три ... |
|
|
Капиталният труд на проф. Филип Панайотов обхваща основните периоди на българската публицистика от нейния старобългарски период до периода до Освобождението и съвременното й състояние. Откроени са фигурите на големите наши публицисти и издатели, както и ролята на отделни вестници, списания и книги, белязали яркия път на българската журналистика. ... |
|
|
Настоящото издание е: за книгата като богопроизводна медия; за археологията и еволюцията на книгата; за посредниците при книгата; за опасната и манипулативната книга; за еротиката на книжното тяло; за края на електронната книга; за възкресението на физическата книга. Дали с числото "42" – отговорът на компютъра за смисъла на Живота, Вселената и Всичко останало, Дъглас Адамс не е кодирал посредника на Създателя – Книгата? Доц. д-р Милена Цветкова е преподавател във "Факултета по журналистика и масова комуникация" на "Софийския университет". Защитила е дисертационен труд " ... |
|
|
За преживяното, за известното и неизвестното, за следите, които е оставил "Отечествен фронт" - вестникът на българската общественост, в нашата журналистика, за опитите да бъде превърнат той в жертвено агне разказва до болка свързаният с него Генчо Бъчваров. ... |
|
|
Съставител: Райна Николова. ... Настоящият сборник публикува научни статии в следните основни направления: медиите и демокрацията; развитието на медиите в обществен и частен интерес; медийният бизнес - собственост, финансиране, концентрация, прозрачност; медийно съдържание в услуга или във вреда на потребителя; достъп до медийно съдържание и бариери пред неговото разпространение. Организираната от департамент "Право" на Нов български университет Национална научно-практическа конференция "Медиите в България: 25 години по-късно" (31.10.2014 г.) не само отбеляза една годишнина - четвърт век от ... |
|
|
Книгата "Властта е сладко коренче" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Историята, тая учителка, която дава ценни уроци, като обяснява и осветлява събитията, фактите, действията на историческите личности, сигурно ще изтъкне положителното и в публицистичното дело на Захарий Стоянов , онова, което е жизнено в неговата журналистика и публицистика. Тя ще посочи отрицателното и ще го заклейми. И от него дори могат да се извлекат поуки: че журналистът и публицистът трябва да остане верен на идеалите си, на народа си и да не се откъсва като Антей от майката ... |
|
|
Красен Иванов е удостоен със "Златното перо" от Съюза на журналистите в България. През 40-те години спортна журналистика той е допринесъл за развитието на няколко спортни журналисти. 21 години е зам. главен редактор на вестник "Народен спорт". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Три епохи на държавна репресия. ... Изследването проследява конструкцията на първия поръчков политически процес при Тодор Живков, след като през 1954 г. той е определен за първи секретар на "ЦК" на "БКП". Процесът има за цел да се даде възмездие на офицери от бившата 3 -та секретна секция на Министерството на войната, действала през 20 -те години на ХХ век. Механизмът на подготовка на съдебната разправа, разпоредена със специално секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва още при Вълко Червенков през 1953 г. чрез заобикаляне на изтеклата давност и приетите амнистии. Разкрити са методите, ... |
|
|
Бинка Пеева е известно име в българската журналистика, особено от периода на в. "Репортер 7" - първия частен вестник, на който тя е съсобственик и главен редактор. Новата й книга също е репортерска - тя пише за нещата от битието ни без евфемизми и без недомлъвки. Мнозина я смятат за нахална и безсрамна. Нейното верую в литературата е истината. Погледът й към живота е ироничен и подчертано самоироничен, а опитът й - автентичен, а не изсмукан от маникюра. Затова ще ви разсмее, но също ще ви накара да поразмишлявате. Забавлявайте се! ... |
|
|
Как се променихме за 5 години? Книгата хвърля поглед назад през рамото на 101 публицистични текста, писани от Стоян Николов - Торлака в седмичната му рубрика за сайта Биволъ от 2015 г. насам. "Призванието на журналистиката е да бъде опозиция. Трябва да посочва грешките и да задава неудобни въпроси." - твърди авторът. И именно такива са текстовете му. С прецизността на скалпел извършват разрези на болните места, а с размаха на писателското перо представят образи, иронизират, анализират, правят аналогии, търсят отговори. Припомнят ни за битките, за вятърните мелници, за надеждите, за силните на деня. И макар и ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
Документални записки от интервюта с една от най-забележителните обединяващи фигури в българската култура от втората половина на ХХ век Атанас Кръстев - Начо Културата, правени през 1997 г. и излизали в пловдивския вестник "Марица". Книгата е повече от ценна и е в чест на една годишнина, която България и българската култура не бива да подминават - 100 г. от рождението на Атанас Кръстев, без когото Старият Пловдив можеше вероятно и да се случи, но не по онзи магичен начин, по който се случи. Тя цели не просто да разкаже историята на Старинен Пловдив от учредяването през 50 -те години на XX век до края му, но и ... |
