"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше ... |
|
"От какво се интересува добрата литература? От хората извън светлините на прожекторите, от самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в “окото” на бурята. Такива са Тетка и Ташко – героите в новия роман на Любов Кронева “Къщата с ангелите”. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – апетитите към имоти в морския град не я отминават. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Ако се правиш, че не чуваш, може да изгубиш слуха си... Заглавието на семейната сага "Къщата на глухия" е взето от мястото, където Франсиско Гоя рисува прочутата серия "черни" картини. Алфонз Трновски, общопрактикуващ лекар, цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен, но действителността е друга. Той не се вслушва в съвестта си, докато край него препускат събитията от 20 -ти век. Извън историческия фон това е разказ за отношенията баща - син, за зависимостите от миналото и ... |
|
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
|
Един по-различен поглед върху съдбата на любимата на Орфей. Евридика: Най-силното нещо е да не те обичат и ти да не обичаш. В този монолог "Black Flamingo" представя погледа на Елфриде Йелинек към съдбата на Евридика, за която малко се говори в многократно разказвания мит за Орфей, за да вмъкне в нейния разказ много теми от живота на една съвременна жена творец с нейните болки и вълнения. Монологът е написан през 2013 г. и е поставен за пръв път още същата година в Бургтеатър, Виена. Австрийската носителка на Нобелова награда за литература за 2004 г. Елфриде Йелинек е родена през 1946 г. В момента живее ... |
|
В една фамилна къща в Пуерто, Испания, си дават среща различни човешки съдби и истории от Португалия, Италия, Херцеговина, Мадрид и Белград. Всичко в нея - предметите, писмата, снимките, сладкодумно разказват спомени като приказките на Шехерезада. Къщата в Пуерто става свидетел на един динамичен, не дотам хуманен и изпълнен с превратности век - Гражданската война в Испания и Франко, Втората световна война, та чак до бомбардировките над Сърбия през 1999 г. Една дълбоко интимна история на фона на епичния двайсети век, един роман, красива поетична плетеница от интимни разкази и история. Присъствието на Гордана Чирянич в ... |
|
Героите от култовия анимационен сериал се завръщат! Илюстрации: Бела Терновски, Лайош Чакович, Миклош Вейгерт. ... Приключенията на счетоводителя Гейза Мейзга и щурото му семейство излизат за първи път в книга у нас. "Гейза Мейзга веднага се сеща, че този човек също е палач, дори да е пенсиониран. – Паула, давай да бягаме! – А съкровището? – Предпочитам да работя извънредно... – За какво ми трябваше... - пъхти Паула. - Да бях се омъжила за Пища Хуф-Хуф-Хуфнагел!" Из книгата ... |
|
|
|
Да ръководиш крие своите рискове. Да ръководиш държавата може да е смъртоносно... Шон Кинг и партньорката му Мишел Максуел, бивши агенти от тайните служби със собствена детективска кантора, имат нов клиент - Джейн Кокс, първата дама на Съединените щати. Всичко започва с един детски рожден ден, който се провежда на доста необичайно място. Съпругата на президента е предоставила резиденцията Кемп Дейвид за празненството на любимата си племенница Уила. Още същата вечер дванайсетгодишното момиче е отвлечено, а майка му е убита. Джейн Кокс познава Шон Кинг от времето, когато съпругът ѝ е бил сенатор и агентът го е спасил ... |
|
Костенурчето Франклин е познато на децата от цял свят. От книгите за него са продадени стотици милиони екземпляри и е заснет телевизионен сериал. Сюжетите на историите са почерпани от живота на децата, затова всяко дете лесно се идентифицира с героите и ситуациите в книгите. Всяка история носи ясно нравствено послание към децата, без да е назидателна. Съпреживявайки историите на Франклин, децата се учат да бъдат по-добри и да се справят с проблемите и трудностите в своя живот, а това им помага да израснат по-уверени и самостоятелни. Великолепно разказаните истории са и великолепно илюстрирани и превръщат книгите за ... |
|
Домът е там, където е сърцето... Престън и Кони Уитиър са изградили щастлив живот заедно, с шест деца, отгледани в красива старинна къща в Манхатън. Всяка година те поддържат традицията си и заминават на романтичен зимен меден месец. Но след ужасна трагедия в планината децата на семейство Уитиър за първи път се събират в общия дом без родителите си. Най-възрастният, Лайл, е нещастен в брака си и трябва да реши дали разводът ще е най-доброто за него и децата му. Сериозната работа на Глория на Уолстрийт я е оставила сама на трийсет и девет години. Близнаците, Каролайн и Чарли, са се изнесли отдавна от дома, за да се ... |
|
Запознайте се с: Господин и госпожа Тъпашки, жаби в леглото, очни ябълки в чашите, червеи в спагетите... Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал - и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено! ... |