Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
|
Написани сладкодумно, разказите на Веселин Вълчанов увличат вниманието със своята непосредственост, с мъдростта и добротата, която излъчват. Тяхната полудокументална основа ги доближава до читателя, който би могъл да открие в някой от сюжетите самия себе си. ... |
|
|
Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети. ...Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |
|
|
"Вдлъбват надписи крадци на дребно. Как всеки иска с нещо да остане?! Изгарят мигове във спомените вредни във времето да врежат свойта памет. Изправен пред дървото на живота, сега си сам - и малък, и голям. И ето - то покълва в теб, защото във себе си откриваш своя храм." ... |
|
|
"Пред нашия читател е един първи том, събрал по-голямата част от поезията на Стефан Гечев... Настоящият том е съществено явление в литературния живот, защото дава най-после цялостна представа за поезията на този голям и необичаен творец." ... |
|
|
Стихотворният сборник съдържа най-доброто от този неподправен, истински – едновременно мъжествен и лиричен поет, свързал почти целия си живот с Варна. Скромен и ненатрапчив в изявите си, този автор има своето в българската поезия от втората половина на двайсти век. ... |
|
|
В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Крилата ми се умориха страшно, Живота мой, но пак ще ги размахвам. И нищо, че съм в ниското и прашното, и нищо, че ще казват: той е смахнат. Такава лудост е една възможност не вървешком да се намъкна в Рая, а времето фалшиво и безбожно със своя полет да опровергая!" ... |
|
|
Преди броени десетилетия град Воортяштан е бил твърдина на Божеството, олицетворявало войната и смъртта, и средище на страшните пазители, поробили и унищожили милиони хора. Богинята е мъртва. Градът тъне в разруха. А според войниците на новата световна сила, покорила тези земи, тук има само примитивни племена, затънали в кървави междуособици и готови всеки миг за бунт срещу окупаторите. Бълващата сквернословия Тюрин Малагеш, подозирана във военни престъпления, е изпратена в тази неприветлива пустош да дослужва, за да се наслаждава на генералската си пенсия. Такова е прикритието ѝ. Малагеш е дошла да издирва ... |
|
|
Книгата съдържа най-новите стихотворения на именитата ни поетеса, писани през последните години. "Изсъхва лоза. Разлиства се зло. Като проклятие Земна грамада се свлича. Радост ограбена. Бразда засята с тегло. Защо те обичам?" ... |
|
|
Пламен Панчев ни поднася най-доброто от излезлите му до сега стихосбирки. Тук са и поемите "След теб" и "Тревожен хляб". Лирично песенен като изказ, поетът вълнува с постоянните теми за любовта, за съдбата на твореца, за гражданската му позиция. "Но жив съм аз! На всяка крачка! Над всеки миг хипертоничен! Един случаен Пламен Панчев узрял до край да те обича!" ... |
|
|
Втората книга със стихотворения на варненския поет е лирична изповед за българската съдба и поривите на човешката душа към красота, хармония и любов. "И колко още неизстрадани съмнения, заключени във строфите проплакват, и колко още незатихнали стремления в забравен стих там някого очакват!" ... |
|
|
"Всички Марии, които познавам, са частица от Мария. Тя е влязла под кожата ми и ме кара да мисля за нея нощем, преди да заспя, и да я сънувам. Невъзможно е да я обхвана цялата. Дори и аз съм Мария. А може би никога няма цялостност. Това е физическа илюзия, ние улавяме само фотографския смисъл на нещата. Истинската Мария все така ще ходи между нас неуловима и предизвикателна, непобедена и недолюбена от нито един мъж." ... |
