Избрани произведения. ... Кольо Георгиев е своеобразен, значителен съвременен български автор - белетрист и драматург - със свой художествен свят, своя проблематика и стилистика, със свой слог и структура на речта. Словото му е сдържано и строго. Зад тази аскетична строгост прозира нежната тъкан на една лирическа чувствителност, която прониква в нас и ни облагородява. Творчеството на Кольо Георгиев носи не просто удовлетворение от познанието за света и човека, за обществото и природата, сред която преминава нашият живот, а ни и приобщава към съдържателен размисъл, самоанализ и самонаблюдение. Като четиво и разказите, и ... |
|
"Всичко това" е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия - и поетика - е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго "докосване на светлината", ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984 -та . " ... |
|
Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избегне. ... Стефани смята, че е извадила късмет с годеника си - красивият, синеок Мат, който я смята за най-подходящата майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдбата, в истинската любов и в "заживели щастливо до края на дните си". Джейми е щастливо женен за своята състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академията по изкуствата. Той вярва във всичко, което Стефани отрича. Когато Стефани и Джейми се срещат през един уикенд на семинар по изкуствата, тя с изненада установява, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него е истинска и ... |
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "B навечерието на бесовете& ... |
|
"Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́рен. Острата миризма на болна човешка плът се врязваше направо в мозъка ми. Бавно и методично отнемаше способността ми за трезва преценка. Умората също не беше за подценяване. Непрестанното обикаляне между пациентите ме бе изцедило. Смяна на системи и подлоги, инжекции, даване на лекарства, компреси, мерене на температура... Списъкът беше дълъг и се повтаряше ... |
|
На осем години Натан е влязъл в светлинния тунел на "приближаващата смърт". Хвърляйки се в едно езеро, за да спаси своята малка приятелка, момчето се е удавило. Спиране на сърцето, клинична смърт. И след това - отново животът. Двадесет години по-късно Натан е вече един от най-блестящите адвокати в Ню Йорк. Той е забравил този епизод от своето детство. Успял е дори да се ожени за момиченцето, което е спасил от ледените води на езерото - неговата любима жена Малори. Малори, която го е напуснала, но която му липсва от първия ден на раздялата. Но Натан не знае, че тези, които се връщат от отвъдното, не са вече ... |
|
Сюрреалистичен роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си: Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а. Издадоха книгата ми "Механичен сън". Писах и други книги, записвах и други сънища. Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка. Наблюдавах как луната залязва в три часа сутринта. Проследявах концентричните вълни, образувани от капките ... |
|
Млад мъж броди из пуст индустриален терен в покрайнините на Дъблин, където среща странен скитник в хватката на опасна идеология. Оглежда се в трескавия му поглед, за да види какво: бездната на празното си бъдеще или може би спасение? Жена бяга от провалената си връзка и се оказва участник в спящ експеримент. Обсебен от Ницше мъж се вкопчва отчаяно в червените обувки на гаджето си. "Това е ритуалът" се движи между екстаза, несигурността и отчаянието. Роб Дойл е роден в Дъблин. Завършил е с отличие философия и има магистърска степен по психоанализа от "Тринити Колидж", Дъблин. Прозата, есетата и ... |
|
Книгата се разполага в полето на философията на обикновения език и разглежда казването на истината като специфичен тип перформатив. Тя отговаря на два основни въпроса: Какво на практика правим, когато казваме "Това е истината!"? В отговор на този въпрос в книгата е изградена нова перформативна теория за истината: основна прагматична функция на перформатива "Това е истината!" да издига обявеното за истина до образец за следване. Но не по-малко важен е и вторият въпрос: 2. При какви обстоятелства признаваме "обявеното от някого за истина" за истина? В отговор е изградена една онтологична пост- ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Помагалото включва задачи за проверка на усвоените знания и умения от учениците в края на всеки урок за нови знания под формата на изходни билети. Необходимото време за решаване е 3 - 4 минути. Всеки билет съдържа: заглавие на съответния урок за нови знания; задачи, с които се проверяват основните знания и умения, които трябва да бъдат усвоени в урока; кратка рецензия, в която учителят отбелязва усвоените знания и умения от ученика; самооценка от ученика; място за подпис на родител. Изходните билети са разработени в помощ на: учителя - получава обратна ... |
|
Личният ми опит с аутизма. ... Д-р Темпъл Грандин проговаря едва на три години и половина. До този момент тя се изразява предимно чрез пищене, цвърчене и сумтене. През 1950 г. е диагностицирана с аутизъм и лекарите съветват родителите ѝ да я изпратят в институция за душевно болни. Тя разказва историята на живота си, описвайки как "търси опипом пътя си от дълбините на мрака" в "През моите очи" - една книга, която смая света. До нейното излизане повечето професионалисти и родители са смятали диагнозата аутизъм едва ли не за смъртна присъда по отношение на постиженията и житейската продуктивност на ... |
|
Животът често ни сварва неподготвени. За Пиер-Мари, успешен писател (който вече не пише), изненадата идва по пощата. Под формата на мистериозен пакет, изпратен от негова почитателка. Но не каква да е читателка! Аделин Пармелан - "висока, дебела, брюнетка", е упорита, настоятелна, взискателна и много потайна... Така започва кореспонденцията между големия (192 см) писател и тази млада жена, която не се чувства добре в собствената си кожа. Аделин е фен на хоровото пеене, лечебните чайчета и танците. В продължение на месеци те си разменят признания, критики, спомени и рецепти за лекуване на болки в кръста. Любовни ... |