Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
|
|
Какво "видях" за тридесет денонощия в кома. ... "Не съм мистик, не съм и скептик. Споделеното тук няма за цел да убеждава когото и да било в каквото и да е. Аз само разказвам какво "видях" Там. Приемам, че то не е без значение за познанието, свързано с други светове, с други енергии, с друг начин на мислене и живеене. Защото всичко, каквото "видях" Там, се сбъдва или възкръсва от миналото тук. Защото не беше сън, а друг живот, в друг свят... Пребиваването ми Там беше тежко изпитание за мен. Първото нещо, за което си спомних, когато се убедих, че вече не съм Там, бяха думите на моята баба ... |
|
|
Книгата само на пръв поглед изглежда да е просто сборник с разкази. Всъщност отделните творби в нея са свързани с множество видими и невидими нишки, които ги подреждат в цялостен, мрежовидно разгръщащ се сюжет. Нишки, чието разплитане превръща внимателния читател в активен съучастник, въвлича го в литературни игри, които приличат на ребуси: нищо не е (само) такова, каквото изглежда; няма реалност, а игра на реалности, симулация, заместване... Книгата подрежда няколко истории, които демонстративно се съпротивляват на лекото писане и лекото четене, при все че нерядко ползват тъкмо хватките на популярната литература: любов ... |
|
|
Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията "1907: Литература, автономия, канон". Сега е представена 1910 - година, в която литературата се състоява като поле, наситено със събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции, българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява образа си чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се ... |
|
|
Българска национална кухня на немски език. ... Wegen den geographischen Lage und der 1300-jährigen Geschichte Bulgariens ist die bulgarische Küche weithin bekannt. Sie vereint in sich das Beste aus der slawischen, griechischen und türkischen Küche und ist wohl deshalb so einzigartig. In der Gastronomie schätzt man die bulgarische Küche seit langem, weil sie so schmackhaft und gesund ist. Sie ist dafür bekannt, dass sie reichlick frisches Gemüse, Obst und gutes Fleisch verwendet, aus denen die köstlichsten Speisen gezaubert werden; Fleische vom Grill mit pikante soßen, ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
Изданието представя ключови авторски идеи, концепции и търсения в полето на литературната история, критиката и есеистиката, прави ги по-достъпни и като общ обем, и като лаконично формулирани наблюдения и тези. Една критическа лична антология с избрани идеи, понятия, епохи, автори и произведения. ... |
|
|
Книга от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория" - книга 13. ... Сборникът събира текстове, представени за първи път на научната конференция "Генерация на властта: "Априлското поколение" в българската литература", организирана на 3 юни 2016 г. от департамент "Нова българистика" на НБУ. В тях са разгледани проблемите за генеалогията и конструирането на понятието "априлско поколение"; за разделителните линии и ситуативни единства между личности и групи в генерацията - "селско" и "градско" крило, "модернисти" и "традиционалисти& ... |
|
|
Българска национална кухня на руски език. ... Гоеграфическое расположение Болгарии и ее 1300-летняя история оказвали влияние на создание и развитие болгарский национальной кухни, сделав ее уникальной и неотразимой. По мнению гурманов всего мира болгарская национальная кухня является одной из самых здравословных, оставаясь в то же время вкусной и пикантной. Джя нее характерно изобилие свежих овощей и фруктов, вкусного мяса, пикантных соусов и приправ и ни с чем не сравнимых вегетарианских блюд, приготовленных с сохранением не только витаминов, но и вкусовых качеств использвуемых продуктов. Внимание гурманов предлекают все ... |
|
|
Библиотека личности - книга втора ... Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Динков (1932–2005) чрез творчеството и поведението си е сред най-влиятелните автори в писателската ... |
|
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
