През декември 1939 г. на гара Гентин става най-тежката влакова катастрофа, случвала се някога на германска земя. Удрят се два влака, загиват много хора. В единия от влаковете седи Карла, която e тежко ранена, но оцелява. Тя е сгодена за Рихард, евреин от Нойс, но не той е неин спътник, а италианецът Джузепе Буономо, който загива при удара. Лиза, стажантка в универсалния магазин Магнус, получава задачата да занесе дрехи на ранените, загубили всичко при инцидента. Тогава обаче Карла се представя за г-жа Буономо. Какво ли се опитва да скрие? За този мистериозен инцидент години по-късно научава и синът на Лиза, Томас ... |
|
|
Да се вслушаме в мнението на българските езиковеди за колебанията и грешките, най-често допускани в устната ни реч, които по-късно се оразяват и в писмената. Да обърнем внимание на погрешно изговорените и написани думи и форми в езика ни, в които звуковете и буквите неоснователно се заменят, пропускат се или ненужно се използват. Да чуем оценката за новите явления в езика ни, които чакат най-правилното решение. ... |
|
|
27 сцени ... Името на пиесата на Бертолт Брехт "Страх и мизерия в Третия райх" е добре познато на българския театрален зрител, тъй като част от нея е представяна у нас. Издателство Блек Фламинго Пъблишинг представя за пръв път на български език цялата поредица от 27 сцени, известна под това заглавие, както и още две сцени, запазени в архива на драматурга. Така читателят и зрителят ще имат възможност да се срещнат отново не само с познатите, но и с още много по-големи и по-малки сцени, рисуващи картината на живота в Третия райх. Чрез издаването на тази пиеса съществено може да се допълни представата за ... |
|
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
|
Йова Станкова е едно от "децата на прехода", което чрез писането си търси основанията не само на своята идентичност, но и на едно поколение, отворено за света, но и понесло болката и празнотата от несигурността и относителността на истини и ценности. След успешния ѝ дебют с романа "Галерия от светове" тя предлага една нова романна история, която отново подкопава традиционните читателски нагласи. В "Затворен в теб" тя умело и с изящество ни потапя в една друга история, в една друга "галерия от светове", която завихря любов, себепознание, празнота, глад за другост, малки " ... |
|
|
Бернхард Айхнер (1972) живее като писател и фотограф в Инсбрук, където е роден. Пише романи, театрални и радиопиеси. Числи се към едни от най-успешните немскоезични съвременни автори и е носител на много литературни награди. Краткият любовен роман "Усещане за кашмир" е драматизиран от Бернхард Айхнер заедно с Флориан Айснер, за да разкаже историята на Готлиб и Мари и за техния копнеж за щастие. Чувствайки се самотен, една нощ Готлиб звъни на гореща секс линия и за пръв път чува гласа на Мари. Така се променя целият му живот. Макар че това става трудно, защото никой не иска да разкрие кой е всъщност. А и дали ... |
|
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |
|
|
"В тези дни, когато фалшът разполага с повече канали да стига до нас, откровенията на Константин Петров може да ни заварят неподготвени. Но това е рядък шанс, който не трябва да пропускаме. Нещо като да се снабдиш с приложение, с което да виждаш, чуваш и чувстваш повече." Силвия Атипова ... |
|
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
|
Това е една фиктивна история на основата на реални факти от генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така се представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед перфектно клониран мит не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е драматургичен текст на Иза Хохгернер , който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, ... |
|
|
Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към предверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят... Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове. По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и ... |
|
|
Определят Херберт Бергер като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни творби, изпълнени с мрачни, апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено описват пиесите му или като зловещи, или като твърде странни. Основната тема, която го интересува е нахлуването на нереалното в действителността, което, независимо от иронията, придава на привидно нормалното всекидневие нови, трагични и, в същото време, загадъчни измерения. На пръв поглед героите му са обикновени хора, но образите им са преди всичко въплъщение на различните слабости на човека, които ги правят жестоки, отмъстителни. В комедиите ... |
