От 26 октомври 1977 г., ден след смъртта на майка си, до 15 септември 1979 г. Ролан Барт си води дневник на скръбта - 330 фиша, повечето датирани, които се издават за първи път във Франция през 2009 г. ... |
|
|
Двете студии на Зигфрид Кракауер, публикувани в тази книга - Детективският роман и Служителите, са представени от самия им автор съответно като философско и като социологическо изследване. Макар и ранни, в тях той прилага методи, които не заимства отникъде. В детективския роман Кракауер открива неочаквана възможност да улови във фокус цялата палитра на съвременното общество, защото героите на детективските истории прекосяват всички ниши на живота, надзъртат в тайните кътчета както на обикновените хора, така и на светските знаменитости. Нещо, което не е по силите на много от великите романи. А текстът на Служителите и ... |
|
|
Посрещнете Лукас с усмивка. Един много специален герой от палитрата на големия Хулио Кортасар е пред вас. Всъщност самият автор. "Някой си Лукас" се ражда през 1979 г. и чрез страниците на едноименната книга показва Кронопа от Аржентина в най-обичаната от почитателите му светлина. Чрез смеха. Кратките истории, а всъщност размисли на Лукас за живота, са на ръба на общоприетото. Битката му с действителността напомня тази на Дон Кихот , но вместо мелници пред нас се изправят интерполации, комуникации, патриотарство... Кортасар ловко подхвърля идеи и думи, създава сюжет, заради който за пореден път може да го ... |
|
|
Магьосникът на словото Джани Родари тръгва от древната традиция на баснята и приказката, като ту поставя персонажите животни в класически ситуации, ту ги облича с добродетели и пороци от модерния свят. А със своя непогрешим усет и талант на илюстратор Анна Лаура Кантоне сътворява една неустоима феерия от образи. "Слоновете акробати Миналата година при нас дойде пътуващ цирк, който показваше какви ли не номера. Най-голямата атракция беше следната: четири слона стъпват един върху друг и с хоботите си вдигат петия най-отгоре. За да не бездейства петият слон хваща с хобота си един котарак и го подхвърля като топка...& ... |
|
|
Пътниците, които се качват на Малкълм, за да се отдадат на удоволствието от трансокеанския круиз (печалба от Лотарията), попадат в мистерия, която прилича и на алегория, и на колосален абсурд. Илюзията за подстъп към предишен живот, естествена по време на пътешествие, подтиква тази група мъже и жени да се впуснат в разплитане на загадката и да се опознаят взаимно. И го правят с ентусиазма, присъщ на играта, със свободата и риска, които само Кортасар може да предостави на героите си. Един незабравим роман. Хулио Кортасар (1914 - 1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна ... |
|
|
Понякога е нужна невинността на дете, за да осъзнаем какви сме и какво правим с единствения си свят. Защото децата често гледат на него, необременени от предразсъдъците и спорните идеи на възрастните. Когато се появява първият комикс за Мафалда, която е на 6 години и от всичко най-много мрази супа, аржентинците виждат у нея прозорлив коментатор на актуални събития. Защото макар и съвсем малка, тя има голямо сърце и се тревожи накъде върви светът, в който живее. Тревожи я посоката, в която се развива човечеството, и по свой начин се опитва да решава проблемите около себе си. Любопитно е, че сред аржентинските деца между ... |
|
|
Грегоар Делакур е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Двадесет и две годишен влиза в рекламния бизнес, където печели широка известност и редица престижни международни отличия. Първият му роман "Писателят в семейството" (2011) е удостоен с пет от най-авторитетните награди във Франция за дебютна проза. Вторият - "Списъкът с моите желания" - се превръща в световен бестселър и е филмиран. С него Делакур попада в друг списък - на десетте най-четени автори във Франция. Следват романите "Какво поглеждаш най-напред" (2013), преведен на повече от двадесет езика, включително и на ... |
|
|
Бъркли, Калифорния, есента на 1980 г. На върха на своята кариера и след дългогодишни откази, Хулио Кортасар се съгласява да проведе двумесечен курс. Както може да се очаква, не става въпрос за академични лекции, а за поредица от беседи за литературата и най-вече за писателския му опит. Беседите засягат широк спектър от теми: особеностите на фантастичния разказ; музикалността, хумора, еротиката и игровия елемент в литературата; въображението и реализма, ангажираната литература и капаните на езика. Беседите стават най-интересни, когато Кортасар - достигнал вече възрастта на равносметките - говори за еволюцията си на ... |
|
|
"Край на играта" съдържа общо 17 разказа в превод на Румен Стоянов и Стефка Кожухарова. Някои от творбите са излизали преди десетки години в различни сборници. Тук обаче подредбата им е автентична, като са добавени и творби, които се превеждат за първи път. Това прави "Край на играта" книга, която е задължителна за всеки, който обича Хулио Кортасар . Тази книга е една от най-забележителните на Хулио Кортасар. Стилът на Кортасар е революционен, той разтърсва установените норми на писане и с това оказва влияние върху много от съвременните му писатели. Няма да е преувеличено, ако се каже, че всеки един ... |
|
|
Основа на този роман е 62 -ра глава от "Игра на дама" - всъщност няколкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване. Връх в експериментите на Кортасар , "62 / Модел за сглобяване" се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, ... |
|
|
Почти автобиографичен, романът разказва историята на Жасинту - благородник от знатен португалски род, образован и фин млад мъж, който живее в своя дворец в космополитния Париж, заобиколен от удобствата и нововъведенията на цивилизацията и... от парижката суета. Самоцелното трупане на познания достига своя предел - пренаситеност и чувство за празнота. Стечение на обстоятелствата го отвежда в родния му край, в благословените планини на Португалия, където във всяко стръкче трева или клонка на дърво трепти пълнокръвен, неподправен, истински живот. Тук той преоткрива ценностите на битието, топлотата на човешкото общуване, ... |
|
|
Христо Димитров (средата на 18. век - 1819) е една от ключовите фигури в историята на българското възрожденско изкуство и вероятно най-енигматичната. Науката разполага с крайно ограничен брой сведения за живота и делото на зографа. Известен е като основател на Самоковската живописна школа. Наследници на изкуството му са синовете му Димитър Христов (1796-1860) и Захарий Зограф (1810-1853), както и други самоковски образописци. Творчеството му е анонимно, положил е подписа си върху три икони. Фигурата на Христо Димитров е почти легендарна, сведенията за него основно се базират на фамилната митология. Представена без ... |
