"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
"Тази книга е моят тукашен Рай. Раят на любовта и бунта. Това е Розата, която стана плът." Владимир Сабоурин Владимир Сабоурин (рожденото му име е Владимир Едуардо Сабоурин Дренска) е пишещ на български литератор от френско-кубински произход. Той е поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Съавтор е на "Манифест на новата социална поезия" и съосновател на Група "Нова социална поезия". ... |
|
Социопсихологически типове ... За първи път на български език неиздаваният досега труд на известния български хуманитарист! "Книгата, която предлагам на вниманието на читателя, има особена съдба. Почнах я като гимназист, увлечен вече от очарованията и тайните на социалната психология. Бях поразен, че в художествената литература, а и в социологията ни се среща толкова малко за богатия софийски типаж, за така разпространените социопсихологически типове, добре познати на всеки от епохата... Някои от моите етюди бяха готови още през годините 1942–1943... Книгата трябваше да чака четири десетилетия... Сега най-сетне я ... |
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
Трето преработено издание. ... Книгата Психотерапия на игра и наистина представя самостоятелна система терапия чрез решения, като описва решения при психични разстройства, сексуални проблеми, семейни, професионални, социални конфликти и религиозна патология. Наред с интервюто за решение (вариант по de Shazer), промяната се мотивира с нова концепция за решенията - солуциогенезис (solutiogenesis: от лат. solve - решавам, от гр. genesis - раждане). Концепцията е описана през 2003 г. в първото издание на книгата, а терминът е въведен през 2009 г. във второто издание. Според нея обществото, знанията и личността се развиват ... |
|
В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация. В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
Тази книга разказва за Русия, гледайки я от три различни ъгъла. На първо място, тя е занимателно четиво, едно историческо и любовно пътешествие, изпъстрено със смайващи персонажи: религиозни фанатици стават царе, магьосници и шамани от миналото си съперничат с писателите на духа, с водачите и сивите кардинали от днешния ден. Могъщи императори избират да се преобразят в отшелници, зареяни сред сибирските снегове, Ленин посещава масонската ложа в Белвил, вдъхновен от своята френска муза, гадатели и пророци оказват решително влияние върху съдбовните решения в Кремъл. ... |
|
"Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. "Народна култура". Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга "Кой сънува моя живот". Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от "Махабхарата", санскритската поема "Бхагавадгита& ... |
|
"Какво ще бъде бъдещето на човечеството - никой не знае, но ако то успее да се избави от финансовите олигарси и въведе закони за отговорността на политиците, сигурно ще има по-добро и спокойно бъдеще. При това положение ще има един свят без империи и диктатури, където отделният човек е най-важният. Ще се прилагат строги, задължителни световни закони за зачитане на личността и щастието на всеки човек, ограничаване на възможността за прекомерно забогатяване, търсене на отговорност от онези, които са избрани да управляват всичко това. Тогава светът ще бъде по-добър за живеене - и при всички положения по-спокоен. ... |
|
ИДИЛ е световна заплаха, но тя не е еднакво опасна за различните държави. Отдалечеността от Близкия изток е сред основните фактори, която определят степента на заплахата. Ето защо освен задължителната координация на действията със съюзниците и партньорите, всяка национална държава трябва да има свой поглед върху произхода на ИДИЛ и нейната структура, да проникне в логиката на действието на организацията, да е наясно със случващото се със и във нея, да подреди известните емпирични данни, да приложи свои модели на анализ и синтез. Само по този начин определена държава може да е в състояние да формира гъвкав подход за ... |