Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
|
Цел на настоящата книга е да създаде теоретични рамки и понятиен апарат за социологическа интерпретация на мащабните и радикални социокултурни трансформации, свързани с приложението на новите информационни технологии. Авторът се стреми да се дистанцира от често срещания стереотип "влияние на информационните технологии върху културата", който разглежда тези понятия като принадлежащи към две различни сфери, които по някакъв начин би трябвало да си взаимодействат. Напротив, технологичният прогрес и особено развитието на компютърните и мрежови технологии представляват фундаментални факти на социокултурната динамика - ... |
|
|
"Покана за екзекуция" излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения. Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление - "непроницаемост, непрозрачност", и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Нова българска лира" на издателство "Ерго". ... "Тези красиви и сдържани стихотворения, с изчистена форма и богата образност, пулсират с несекващ блясък. Докато ги четях, сякаш можех да доловя как мълчанията, от които са направени, се процеждат в правдиви и необходими думи." Ричард МакКан "Поезията на Владимир Левчев притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му... Откровения мрачни, и същевременно красиви." Уилям Меридит "Поезията му е място, от което не искаш да си тръгнеш. Усещаме присъствието на широко скроен дух, който пише ... |
|
|
Книгата "Телескоп за душата" съдържа терапевтични разкази и интервюта, в които клиентите решават проблемите си, вместо да се лекуват с обяснения, че са болни и имат особен характер. Д-р Владимир Бостанджиев описва практиката си в самостоятелна система - терапия чрез решения, като мотивира промяната с нова концепция за решенията - солуциогенезис (solutiogenesis: от латински solve - решавам, и от гръцки genesis - раждане). Решаването на най-малкия психологичен проблем може да се окаже трудно и книгата започва със случай на нощно напикаване при десетгодишно дете. На достъпен език читателят научава ефективни ... |
|
|
Доминиращият модел за представянето на данните в информационните системи е релационният модел. Този модел в продължение на три десетилетия от появата си е развиван и изследванията по него са обобщавани от Код. Едва в края на миналия век чисто релационните проблеми станаха обектно-релационни. Интересно е да се отбележи, че плавният преход към обектно-релационен модел се дължи на задълбоченото изследване и на идеите, свързани с релационния модел. Затова целта на настоящия труд е да се проследят и обобщят идеите, свързани с еволюцията и развитието на този модел. Посочената цел най-добре може да се постигне чрез формализация ... |
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел , Шопенхауер , Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
"Благодарение на този труд на д-р Владимир Димитров малко проученото и дори неизвестно изобразително наследство на фамилията Минови получава своята заслужена известност. В изследването информацията за откритото е съпроводена с научни анализи, с разкриването на идейното съдържание на отделните изображения и на цялата фамилна програма. Художественото наследство в този български край не е погледнато изолирано, а е поставено във връзка с творчеството на други иконографски школи и с това в Света Гора. Избягнато е неправилното тълкуване за примитивизъм и маргинализъм. Стига се до извода, че народното движение за просвета и ... |
|
|
Етюди и критики ... "Така структурирана, книгата "Накърнимото" издава собствените ми авторски претенции към българската и преводната художествена литература и хуманитаристика, публикувана у нас през последното десетилетие на XX век, както и някои хаотични наблюдения върху "това наоколо" през наблюдавания период, пряко или косвено свързано с обекта на литературата. Текстовете са подбрани на принципа на представителната извадка - есета и литературна критика, по-голяма част от които излизали на страниците на специализирания литературен печат през периода." ... |
|
|
"Трябва да сме благодарни на Владимир Гаджев , когато вземем в ръка книгата му. Не очаквах, че в този неголям обем ще открия толкова много и нови неща от сложния пъзел, какъвто е животът на Никола Гюзелев и неговото време. Да, слушахме го на живо в България, има няколко книги и филми за него, интервюта и сега са достъпни... И приживе беше легенда. При цялата си достъпност и откровеност. И все пак има много "потайности" зад кулисите, за които можем само да се досещаме. И много скрита за нас сила в Гюзелев, която го направи уникален артист и педагог, повод за възхищение и пример за подражание. Артист от ... |
|
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
