Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си ... ... |
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
"Пощальонът" е съвременен роман, едновременно реален, мистичен, идеалистичен и жертвоготовен. Това е история за изумителното прозрение, че съществуваме, търсейки себе си в щастливи мигове, грешки и заблуди. В любовта... и в правото да вкусим от истините за доброто и злото, с които бележим пътя си до сетния финал." Георги Н. Николов Йордан Пеев е съвременен поет и писател. Автор е на няколко сборника с поезия: "Когато смъртта ми прогледне", "Стъклена кожа" и е съавтор в "Сълзите на гнева" с Пламен Дойнов . "Пощальонът" е първият му роман. ... |
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
Американски и руски спецслужби се сблъскват брутално във втората книга от Хилядолетната битка , домогвайки се до тайната на Лабиринта в Сирия, която Борис / Исмаил се е заклел да опази на всяка цена. Докъде ще се разпростре операция Guardian of Secrets и колко жертви ще паднат до финала? Основният герой на трилогията е с объркани спомени и с двойствена самоличност, но има инстинктите на воин и ясното съзнание, че е дал обет да не допусне оскверняването на най-важната християнска светиня... Тук, както и в първата книга - Лабиринт , хронологичните нива са две, само че историческите сцени отстъпват по наситеност на ... |
|
Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата "Как така?". Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор. "Как така?", именно този въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година. Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино ... |
|
На държавно ниво разузнаването винаги е било съществен фактор за осигуряване защитата на всяка организирана обществена форма. Каквито и промени да стават в регионален и глобален план, на държавните информационни служби се поставя задачата да предупреждават за възможни опасности. Проф. инж. Йордан Начев е дългогодишен служител в бившото Управление “Научно-техническо разузнаване” на Република България и бивш ръководител на Центъра за разузнавателна подготовка на състава на Националната разузнавателна служба. Има богат професионален и дипломатически опит. Доктор е на икономическите науки и доктор по психология. Преподава ... |
|
Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
"Свободата на всеки народ не зависи дотолкова от политическото му положение, колкото от неговия нравствен характер." Джон Стюарт Мил Или по-скоро - тежината, с нравствения отенък на тази дума. Следва градежът... Щастливият случай ми даде възможност преди тридесет години да се запозная с леля Захаринка З. Стоянова-Громбах и да общувам с нея при всичките ѝ по-сетнешни идвания в България. От там тръгнаха и моите занимания с личния архив и домашната библиотека на нейния баща. Няма по-голяма радост от тази, свиквайки с нечетливия, но много обработен почерк на Захари Стоянов (къде ти неграмотният овчар!), пръв ... |
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |