"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина" е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова , ... |
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "B този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
Роман за малки, сладки дечица ... Горе на небето има една страна. Тя се казва Джуджеталия. В нея живее цял народ от небесни джуджета. Но веднъж решават да организират състезание по духане с ветровете. Както на всяко състезание и тук трябва да има рефер със свирка. Но едно от джуджета изпуска свирката на земята. Налага се да бъде организирана експедиция за намиране на свирката. Джуджетата слизат на земята. Случват им се много приключения и накрая намират свирката. Но как да се качат отново на небето. Как? ... |
|
Млад мъж пристига да летува на море, но веднага бива въвлечен от случайността в поредица загадъчни събития покрай които завързва интересни познанства, справя се с всевъзможни проблеми и намира една нова и красива любов. Интригуващото действие е използвано от автора, за да постави и потърси решението на много въпроси, пораждани от ежедневието. А през погледа на ерудирания главен герой делничните събития изглеждат някак по-особено и различно..."Необикновена творба, караща ни да повярваме, че за щастие чудаците не са се свършили, че техният потенциал в всъщност богатството на нашата нация. Че ако всички гледаме така ... |
|
Книгата съдържа стихове от д-р Владимир Кузев , събрали спомени и размишления за периода на комунизма. ... |
|
Кой е Коста Тодоров? Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон ... |
|
Второ преработено и допълнено издание на книгата Георги Шагунов - само два тона за мен. ... 24 -ти пехотен Черноморски полк е бил неизменна част от цялостния военно-политически, икономически, обществен и културен живот на Бургас. Съдбата на голяма част от хората в региона е била пряко свързана с неговото около 50-годишно съществуване. Името на капелмайстора на полка Георги Шагунов се свързва най-тясно с развитието на българската воинска маршова песен и музикалния живот на Бургас и страната. Композитор, музикален педагог, един от първите български капелмайстори и от водещите музикални деятели с изключителни заслуги за ... |
|
Как един обикновен човек може да осъществи необикновена промяна. ... Адам Браун следва в един от водещите американски университети, когато се включва в обменната програма Semester at Sea. Вместо да събира сувенири, той решава да задава следния въпрос поне на едно дете във всяка държава, която посещава: "Ako можеше да имаш каквото пожелаеш, какво би искал/а най-много?". Така в Индия той среща просещо на улицата момче, което дава колкото категоричен, толкова и шокиращ отговор: "Молив". Тази среща преобръща светогледа на Адам и той се замисля как е възможно нещо толкова малко като един молив да отключи ... |
|
1793 е книга за тъмните времена от живота на Стокхолм на фона на подробна градска история от XVIII век. Тежката зима на 1793 г. в Стокхолм. Четири години след нападението над Бастилията във Франция и повече от година след смъртта на крал Густав III в Швеция. Параноя и конспирация обитават улиците на града. Животински ужас, разтворен във въздуха, се промъква във всяко мръсно кътче, когато обезобразено тяло е открито във водата, а разследването разкрива най-страшните подробности от тайния живот на шведския елит. Сюжетът вледенява, зловещ на места, краят е непредсказуем. Дали злодеят се ражда чудовище, или средата го прави ... |
|
Как Грег Хефли покори Холивуд. Историята на трите филма. ... В началото бе само едно хрумване. После се занизаха картинка след картинка, и не след дълго се разлистиха в роман с картинки. Този роман тъкмо проходи, когато затупуркаха книга след книга. И ето, че вече се озовахме пред филмирането на едно хрумване. Не мина много време и на вратата почука една документална книга, донякъде обстоятелствен дневник, донякъде забавна хрумка с крилатата фраза: - Може ли Грег да не е чак такъв Дръндьо? А кой по-сладкодумно може да ни разходи през всичките перипетии, ако не самият автор... Джеф Кини е най-продаван автор на Ню Йорк ... |
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
"Всеки век си има своето средновековие" беше казал Станислав Йежи Лец. Нашето - в двадесетия - продължи близо половин век. А самият му край ни се привидя като възраждане. Само не зная дали разбрахме какво точно се възражда... Основната причина да завърша политическите си спомени в края на века, е настъпването на качествено различен период: политическото някак изчезна и се привидя като месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество дребни "спасителчета", всеки от които се кълнеше, че "не е като другите". И си ги избирахме. В новия век продължих политическия си живот вече не като участник, ... |