Кажи не на скуката, като режеш, сгъваш и лепиш, следвайки идеите в тази книга: прави кукли; изрязвай кори от яйца; превърни фигурите в картини; рисувай чрез дупки; сглобявай животни; и още много интересни занимания. Книжката е част от поредицата Не на скуката! от издателство Клевър Бук . ... |
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
Романе елпиня ... Стихосбирката „Цигански видения” печели първа награда за поезия на президента на Република Италия през 2002 г. Текстовете са написани на ромски-ерлийски (софийски) диалект, употребяван и по насоящем. За улеснение на четенето на ромски език (на кирилица) избегната е употребата на съпътстваща и допълваща буква "х". Думите в текста написани с двойна буква, като "пп, тт, кк, чч" се четат с удължено произнасяне за подчертаване на ударението, като например: ккер (къща), ппув (земя), ччури (нож), ттар (кътник) и др. Думи написани с буква "ьо", се четат като в българските думи с ... |
|
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ... |
|
"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
Книгата включва всички разкази и приказки на Лев Николаевич Толстой , преведени от любимия детски писател Ангел Каралийчев . Те са пълни с интересни случки, но в тях се открива поука както в басните, а много от разказите му напомнят ловните разкази на българския творец Емилиян Станев . Животните са одухотворени и цялата природа е жива, тя им помага да се скрият от ловците или им пречи да си навредят. Лев Николаевич Толстой се стреми да преразкаже басните на Езоп, затова те не са и в поетична форма. Пленен от творчеството на баснописеца и известния гръцки мъдрец, писателят запознава децата с благородството и най- ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
Заглавието е непретенциозно и с нищо не задължава автора или читателите. "Пътуване с автобус" като че ли просто събира няколко статии, публикувани непосредствено след гражданската война в Испания. На пръв поглед става въпрос за пътни бележки и самият писател непрестанно отрича каквито и да било свои заслуги в очите на читателя. Но докато това литературно произведение всячески се стреми да не прилича на литература, се появява една от най-незабравимите и прочутите "щампи" на живота в испанската провинция - редом с прашните пътища, дъбовете, боровете, плажовете, спирките, слънчевите часовници, фасадите ... |