Двете студии на Зигфрид Кракауер, публикувани в тази книга - Детективският роман и Служителите, са представени от самия им автор съответно като философско и като социологическо изследване. Макар и ранни, в тях той прилага методи, които не заимства отникъде. В детективския роман Кракауер открива неочаквана възможност да улови във фокус цялата палитра на съвременното общество, защото героите на детективските истории прекосяват всички ниши на живота, надзъртат в тайните кътчета както на обикновените хора, така и на светските знаменитости. Нещо, което не е по силите на много от великите романи. А текстът на Служителите и ... |
|
|
Посрещнете Лукас с усмивка. Един много специален герой от палитрата на големия Хулио Кортасар е пред вас. Всъщност самият автор. "Някой си Лукас" се ражда през 1979 г. и чрез страниците на едноименната книга показва Кронопа от Аржентина в най-обичаната от почитателите му светлина. Чрез смеха. Кратките истории, а всъщност размисли на Лукас за живота, са на ръба на общоприетото. Битката му с действителността напомня тази на Дон Кихот , но вместо мелници пред нас се изправят интерполации, комуникации, патриотарство... Кортасар ловко подхвърля идеи и думи, създава сюжет, заради който за пореден път може да го ... |
|
|
Книжката на Майкъл Бонд е с илюстрации на Р. У. Али. ... Вече повече от 50 години подвизите на Мечето Падингтън радват малки и големи от цял свят. А ето и дългоочакваната четвърта книжка за малките читатели от 2 до 6 години. Господин Грубер иска да покаже на малкия си приятел прочут лабиринт, но шумна тълпа туристи предпочитат да ги покани на чай. За щастие Падингтън винаги намира изход от положението! ... |
|
|
Бъркли, Калифорния, есента на 1980 г. На върха на своята кариера и след дългогодишни откази, Хулио Кортасар се съгласява да проведе двумесечен курс. Както може да се очаква, не става въпрос за академични лекции, а за поредица от беседи за литературата и най-вече за писателския му опит. Беседите засягат широк спектър от теми: особеностите на фантастичния разказ; музикалността, хумора, еротиката и игровия елемент в литературата; въображението и реализма, ангажираната литература и капаните на езика. Беседите стават най-интересни, когато Кортасар - достигнал вече възрастта на равносметките - говори за еволюцията си на ... |
|
|
Понякога е нужна невинността на дете, за да осъзнаем какви сме и какво правим с единствения си свят. Защото децата често гледат на него, необременени от предразсъдъците и спорните идеи на възрастните. Когато се появява първият комикс за Мафалда, която е на 6 години и от всичко най-много мрази супа, аржентинците виждат у нея прозорлив коментатор на актуални събития. Защото макар и съвсем малка, тя има голямо сърце и се тревожи накъде върви светът, в който живее. Тревожи я посоката, в която се развива човечеството, и по свой начин се опитва да решава проблемите около себе си. Любопитно е, че сред аржентинските деца между ... |
|
|
"Край на играта" съдържа общо 17 разказа в превод на Румен Стоянов и Стефка Кожухарова. Някои от творбите са излизали преди десетки години в различни сборници. Тук обаче подредбата им е автентична, като са добавени и творби, които се превеждат за първи път. Това прави "Край на играта" книга, която е задължителна за всеки, който обича Хулио Кортасар . Тази книга е една от най-забележителните на Хулио Кортасар. Стилът на Кортасар е революционен, той разтърсва установените норми на писане и с това оказва влияние върху много от съвременните му писатели. Няма да е преувеличено, ако се каже, че всеки един ... |
|
|
Почти автобиографичен, романът разказва историята на Жасинту - благородник от знатен португалски род, образован и фин млад мъж, който живее в своя дворец в космополитния Париж, заобиколен от удобствата и нововъведенията на цивилизацията и... от парижката суета. Самоцелното трупане на познания достига своя предел - пренаситеност и чувство за празнота. Стечение на обстоятелствата го отвежда в родния му край, в благословените планини на Португалия, където във всяко стръкче трева или клонка на дърво трепти пълнокръвен, неподправен, истински живот. Тук той преоткрива ценностите на битието, топлотата на човешкото общуване, ... |
|
|
Основа на този роман е 62 -ра глава от "Игра на дама" - всъщност няколкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване. Връх в експериментите на Кортасар , "62 / Модел за сглобяване" се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, ... |
|
|
Пътниците, които се качват на Малкълм, за да се отдадат на удоволствието от трансокеанския круиз (печалба от Лотарията), попадат в мистерия, която прилича и на алегория, и на колосален абсурд. Илюзията за подстъп към предишен живот, естествена по време на пътешествие, подтиква тази група мъже и жени да се впуснат в разплитане на загадката и да се опознаят взаимно. И го правят с ентусиазма, присъщ на играта, със свободата и риска, които само Кортасар може да предостави на героите си. Един незабравим роман. Хулио Кортасар (1914 - 1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна ... |
|
|
"В сянката на ядрото е роман, който разкрива реалната същност на обикновени хора, случайно попаднали в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Този рестарт променя цялостната структура на обществено устройство по света. В книгата се преплитат взаимоотношения между различни по същност хора и любовните им истории и се представя идеята за това как отделните човешки съдби могат да намерят общ обединител за постигане на голяма цел." Николай Ников "В сянката на ядрото е роман, който разкрива ... |
|
|
Един призрак броди из развитите страни: куиър джендъризмът. След като през последните десетилетия станахме свидетели на големи социални завоевания, свързани с уважението към правата на хората, които не съответстват на традиционните полови роли, в наше време се появи нов трансактивизъм. Той руши социалните достижения, възстановява ретроградни концепции и практики и създава проблеми там, където преди е нямало такива. Този активизъм не почива върху медицинската, психиатричната или психологическата наука. Не съществува и здрава философска основа, която да оправдае възгледа, че е възможно човек да се роди в грешно тяло. ... |
|
|
" И така, посред моя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичния смисъл на ограничението; да разкрие, че времето на разказа /образността/ завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава /за щастие/ от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, ... |
