В тази книга се разказват епизоди от задоволяването на "свещеното любопитство" на човека, което води до нови знания и до нови открития. Разказва се за това, как се е стигнало до възникването на нови науки, на някои нови технологии или до изобретения, които задоволяват постепенно все по-пълно практическите потребности на човека. Ако се разполага с необходимите методи за изследване, всяка наука би спряла своето развитие. Усъвършенстването на познатите и разработването на нови методи на изследване е друг израз на задоволяване на "научното любопитство" на търсещият творец. ... |
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека Философия на религията" на издателство УИ "Св. Климент Охридски". ... Владимир Теохаров завършва специалност "философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Работи във философския факултет на Софийския университет. Специализирал е в Германия и Австрия. Научните му интереси са в областта на философия на религията, екзистенциална философия, евангелска теология и др. Автор е на статии и студии, посветени на творчеството на Фридрих Ницше , протестантската културна традиция, философия на религията и т.н., някои от които в издания с ... |
|
Раждането на естетиката и отмирането на природно красивото. ... Книгата изследва ключови моменти от процеса на неусетно, но решаващо отпадане на природата от полезрението на класическата философска естетика, довел до прословутата Хегелова теза, след която разбираме естетиката най-вече като философия на изкуството. ... |
|
"Теории за истината" е изследване, в което се аргументира академичната, изследователската и въобще дискурсивната стойност на истината. Монографията предлага съвременна теория, конструирана с цел отстраняване на натрапчиви дефекти, характерни за разнообразните концепции по темата за истината в преданалитичната и аналитичната философия. ... |
|
Проф. д-р Витан Стефанов завършва специалност Философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1971). Докторант в Центъра по езикознание при БАН. Преподавател (от 1980 г.) по логика в Катедрата по логика, етика и естетика във Философския факултет на Софийския университет. Декан на Философския факултет (1993-2003). Научните му интереси са в областта на логиката, философия на историята и проблематиката на фрагментарния жанр. Автор на три книги с афоризми: "Философски изкушения" (1995), "Безсмъртология" (1998), "Мисли и чувства" (2007). Носител на почетната титла доктор ... |
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е "Пътеводител на ума към Бога". Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като & ... |
|
Диляна Филипова е културолог, магистър по изкуства и съвременност (ХХ и ХХІ век) и доктор по културология. Учител е по дисциплините от философски цикъл и хоноруван преподавател в специалност "Културология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложеното изследване се вписва в интердисциплинарното поле на философията, теологията и различните изкуства с фокус върху понятието лице, разгледано като смислов център в общуването между Бога и човека в юдео-християнска перспектива. Изследването борави с концептуални инструменти и мотиви на Мартин Бубер, Макс Пикар, Еманюел Левинас, Ханс Урс фон ... |