Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
|
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
"Краят на думите е книга с поезия и диалог между текстовете на Мила, и картините на Галина Димитрова - художник, който също дебютира, но в ролята на илюстратор. Думите са премислени, но и дръзки, събрани отвън, от пропътуваното и видяното, но изтръгнати и отвътре, от дълбокото на болката, затова ни заразяват с автентичността си." Мирела Иванова Мила Люцканова учи Културология в Софийския университет, а по-късно записва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов и се дипломира в класа на проф. Атанас Атанасов. В последните десет години работи главно като актриса на свободна практика, има опит и в ... |
|
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихотворения от Стоянка Грудова . ... |
|
|
Евгени Велев е поет, художник, доктор на науките и професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Има редица публикации в областта на изкуствознанието, естетиката, културологията, наукознанието и визуалните изследвания. Автор е на десетки статии, научни доклади, монографии и книги. Носител е на Първа награда за поезия в конкурса "Мелнишки вечери на поезията". Поетичната му книга "Атрофия на сетивата" няма претенцията да е поредното рекламно явление с дълголетието на литературна еднодневка. Защото всички опити на твореца да разкрие през оптиката на мерената реч мировъзренията ... |
|
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. "Климент Охридски" и византийска - новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми, сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска – новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 години е ... |
|
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
|
"Къща на село" "Разпнати гоблени с езера, принцеси и елени; съхнат костите им на ръждиви кабари без възкръсване и без умиране. Тук сме само жълта фотография, свита на фунийка, през която гледа паякът във времето. Прецедено слънце през тензуха; с него баба шиеше пердета, после ги потапяше в белина, да синеят на прозорците, в които вятърът надува гайдата. Закачалката не пуска празната куртка на татко." За автора: Катя Стоилова завършва магистратура "Българска филология и история" и магистратура "Приложна психология" в ПУ "Паисий Хилендарски". Специализира "Приложна ... |
