Типологическо и хронологическо изследване по материали от обредните огнища, около 400 - 250 г. пр.Хр. Настоящото изследване разглежда част от находките, произхождащи от един вид археологически структури, характерни за некропола на Аполония през класическия и елинистическия период и получили гражданственост в специализираната литература под названието обредни огнища (англ. ritual fireplace/pyre; фр. foyer rituel). ... |
|
|
В този първи том от четиритомника Маските на Бога - основният труд на Джоузеф Кембъл по сравнителна митология - изтъкнатият митолог разглежда изворите на мита. От най-ранните изрази на религиозно страхопочитание при първобитните хора до ритуалите и изкуството на съвременните примитивни племена, митът е формирал разбирането на човечеството за света - видим и невидим. Изследвайки тези архетипни митични образи и практики, Кембъл разглежда фундаменталните концепции, които са в основата на всички човешки митове, от древността до днес. ... |
|
|
Добре известно е, че загубата на българската държавност в края на XIV в., а скоро след това и на самостоятелната църковна организация, довеждат до разпръскването и унищожаването на множество културни паметници. Все пак, малкото оцеляло от онова богатство, заедно с новопридобитите находки от разкопките, са дали една задоволителна основа за проучването на различни страни от живота по българските земи през Средновековието. От друга страна, е факт, че в голямата си част археологическите находки са от трайни материали, а сравнително малко от органичен произход. Голям шанс е, че сред съхраненото са и част от текстилните ... |
|
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска , доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
|
Енциклопедична колекция "от А до Я" Ви пожелава приятно и ползотворно пътешествие из: изкуството, литературата, науката, историята, археологията, градовете и природата. ... |
|
|
Този живописен кът е обявен от българската държава за природен резерват през 1937 г. Този обект фигурира в много европейски и задокеански туристически пътеводители. Пътникът остава изненадан от гледката – всред пясъчна пустиня се издигат високи цилиндрични каменни колони. Сякаш се движи сред каменна гора. Колоните са с височина до 6 m и шуплеста повърхност съдържаща вкаменелости – миди, охлюви. Книгата запознава с различните хипотези за възникването на тази природна забележителност. ... |
|
|
Арбанаси е разположено върху едно възвишено и живописно скално плато на 4 km североизточно от Велико Търново и 230 km източно от София. На югозапад от него е живописната долина на р. Янтра. Климатът е умереноконтинентален, годишните времена са приятни и здравословни, растителността е буйна, естествените водоизточници са многобройни. Едва ли има друго такова място с по-красив изглед към старата средновековна столица Търновград и към гордия Балкан. Броят на постоянно живеещите в селището надхвърля 500 души. Чистият здравословен въздух, добрите пътни комуникации, близостта му до големи градски центрове са условията Арбанаси ... |
|
|
Първите сведения за пещери в България датират от XII в. пещерата “Бачо Киро” е първата благоустроена от 1937г пещера в България, а от 1940 тя носи и това име. Сега тя е обявена за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекта. Удивителната игра на времето и водата е създала причудливи форми, носещи доста интересни имена – “ухото”, “Картофената пътека”, “катедралата”, “меча пързалка”, “Чистилището”. Всеки докоснал се до това величие запазва спомена и възхищението си от природата. ... |
|
|
Настоящото издание представя едно важно изследване на двамата известни български учени Рафаил Попов и Никола Мушмов , което включва преглед на културните епохи в България, подробно описание на видовете старини и упътвания за тяхното проучване, упътвания как се откриват старини, информация за средствата и методите за запазване на старините, отделни раздели са посветени на нумизматиката, надписите, подреждането на старините в сбирки, включени са основни инструкции за воденето на дневник на разкопките, правата на откривателите, инструкции за изследване на тялото, хронологически преглед на различните културни степени. ... |
|
|
Описаните в изложението съкровища, макар и малка част от историко-художествените богатства на нашата земя, дават известна обобщена представа за културите, процъфтявали в различни епохи. Те се отнасят към праисторията, античността и средновековието и обхващат няколко хилядолетия. Тяхното значение е многопосочно. Те са ценни исторически паметници, показатели за постиженията в културата и изкуството, важно средство за естетическо възпитание. На това се дължи ролята им за повишаване на националното самочувствие на българския народ. Още повече че предизвикват подчертан интерес В чужбина - сред научните среди и широката ... |
|
|
Тракийско погребение от село Големаните, Великотърновско ... Иван Църов е роден на 12.02.1957 г. в с. Добромирка, Габровска област. Завършва средно образование през 1975 г. в СПУ "Бачо Киро", гр. Павликени, а висше - през 1981 г. във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - специалност история и археология. От 1982 г. работи в Историческия музей във Велико Търново. От 1985 г. участва в Българо-британската археологическа експедиция, проучваща римския град Никополис ад Иструм . Обект на научните му интереси са тракийската и римската култура по днешните български земи. Провеждал е археологически разкопки на 17 ... |
|
|
С турското име Кабиюк ("издута, голяма могила") се означава естествената могила, която се издига в полето между Плиска и Шумен. Тя е дала от своя страна името на Държавното предприятие "Кабиюк", известно преди всичко с прочутия си конезавод. С това име се означава и комплексът от археологически паметници около могилата. Още в началото на XX в. там са документирани останки от ранносредновековно землено укрепление с площ около 3500 дка - второ по големина след Плиска (23 000 дка). Особената връзка между тях са 18-те групи от побити камъни, издигнати на равни разстояния покрай 7-километровия път, който ги ... |
