"Санторини е вълшебен остров. Каквото и да търсиш, ще го откриеш там." Седемнайсетгодишната Лив Варанакис очаква с нетърпение лятото и вече има планове за него, когато неочаквано получава картичка от баща си, когото не е виждала от девет години. Той я кани да му гостува в Санторини, за да му помогне с негов проект. Въпреки нежеланието си, тя заминава за Гърция и когато пристига на острова, отношенията помежду им са точно толкова неловки, колкото е очаквала. Но с помощта на Тео - чаровния асистент на баща ѝ, Лив е омагьосана от всичко, което Санторини предлага - красивите залези, тюркоазената вода, ... |
|
"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
|
Страниците и в тази книга са един дълъг разказ. Няколкото така наречени епизода привидно го повеждат в различни посоки. Всъщност единствената посока е навътре към преживяванията на полковник Христо Лазаров от военното разузнаване. Читателят разбира, че името е измислено, за да скрие една конкретна личност. Този жив все още човек обаче е литературно обременен с преживяванията и на други като него. Така той става обобщаващ образ. В самия заник на своя дълъг живот полковникът от резерва Христо Лазаров разбира стойностната страна на нещата. А така също порочността, престъпността и бездушието на политическата класа, която ни ... |
|
"Подозирам, че след излизането на литературната анкета, най-често задаваният ми въпрос ще бъде: А защо избрахте Кирил Кадийски ? За посветените е ясно, но тъй като те стават все по-малко и малко, предпочитам да отговоря още сега. Първо - защото той е не само най-колоритният представител на нашето поколение, но и най-стойностният, най-завършеният, най-цялостният. Второ - защото за мен Кирил Кадийски е между най-значимите български творци и съм убеден, че времето само ще препотвърждава тази моя оценка. Трето - защото, бидейки измежду най-ярките посланици на българската култура по света, той е от малцината наши ... |
|
Политически роман. Модерна европейска проза. ... "Любимата ми специалност - историята, ме научи, че субективността на човешките постъпки е най-силният им двигател, много по-силен от изкуствено създадената теория за историческата закономерност. Интересите на хората и действията им, произтичащи от тези интереси, определят хода на историята, те са главните движещи сили, често пъти скрити, като водата за воденицата. Помниш ли воденичното колело на село при прабаба ти? Ти беше съвсем мъничка и очаровано заставаше до улея за водата, мъничко изплашена, че ако паднеш, със сигурност ще се удавиш, а водата течеше ли - течеше, ... |
|
"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл. Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря ... |
|
Те са петима. Тя е една. И няма как да избяга."Емъри Блекчърч е слух. Заплаха за разглезени отрочета - изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Привилегировани наследници като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен спрямо порядките на доброто общество. А семейството му, начело с дядо му - сенатора, не може да си позволи още публични скандали. Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, ... |
|
Един войник, четиринайсет върха - животът ми в Зоната на смъртта. В "Отвъд възможното" непалският катерач Нирмал "Нимсдай" Пурджа разказва вдъхновяващата си история, която започва от малко непалско селце и стига до най-високите върхове на Земята. История, изпълнена с адреналин и опасности, яростни лавини и коварни цепнатини, провали и триумф. Преди да поведе екипа, който осъществява първото зимно изкачване на K2 през януари 2021 г., Нимсдай служи в британския полк на гурките и е част от Силите за специални операции на Великобритания. Той обаче се отказва от блестящата си военна кариера, за да се ... |
|
Мащаб и въображение, сравними с Омировия епос! В опустошения континент Дженабакъз се е родила нова империя: Панион Домин. Кипнала над земята като неумолим прилив от покварена кръв, тя поглъща всичко, което отказва да се покори на словото на Пророка на Панион. На пътя й застава един крехък съюз: Воинството на Дужек Едноръкия и ветерана на Подпалвачите на мостове Уискиджак с техните стари врагове - силите на Бойния главатар Каладън Бруд, Аномандър Рейк и неговите Тайст Андий, и народът на ривите от Равнините. Далеч по-малобройни от своя враг и недоверчиви помежду си, те трябва да известят потенциалните си съюзници, сред ... |
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
Съставител: Геновева Димитрова. ... "Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. Семейни реликви е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви - там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква." ... |
|
Човешкото поведение в новата матрица ... „Социалният атом” е хапливо, достъпно и всестранно изложение за изцяло новия начин, по който трябва да се разглежда човешкото поведение. Физикът-теоретик Марк Бюканан казва: ”Днес сме свидетели на нещо като „квантова революция” в социалните науки. Законите на физиката предлагат неочаквана картина на „социалния” атом: точно както хаосът отстъпва пред точността на часовников механизъм, така и свободните човешки индивиди се вписват в предсказуеми схеми. Затова разглеждайте схемите, а не хората, както физиците разглеждат атомите, и ще откриете отговорите на следните въпроси: защо някои ... |