"На 29 години съм. Израснах в гето и в квартала на богатите. Вие ги знаете като циганската махала и к.к. Златни пясъци. Не съм бил в нужда, но не съм и от снобско семейство. Вярвам че това, че светът и човекът не са създадени по случайност. Редовно посещавам църква и зачитам теориите и мненията на всичко като нещо неприкосновено и лично. Работя също о в сферата на туризма. Стихосбирката Очите на монаха ми е първа книга. Пиша и криминален роман, който в момента е малко в застой. Сменил съм немалко професии, живял съм и в чужда страна. Наричан съм от младежи българският Еминем и новия Ботев . За мен са чували не ... |
|
|
Ана Суичмезова е българска поетеса и музикант. Родена е в София през 1990 г. Завършва бакалавърска специалност "Антична история" в King's College London, а няколко години по-късно получава и магистърска степен по специалност "Класически цивилизации" в Birkbeck, University of London. Печели Първа награда за рисунка в Третия национален конкурс "Децата и светът", организиран от Фондация "Етнопалитра" със съдействието на Министерство на културата и Организация на евреите в България "Шалом". Участва в третото издание на поетичния конкурс "SMS-поезия", организиран ... |
|
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
Томчето, събрало мъдростта, хумора и светоусещането на народите от различни краища на земята, дава възможност на всеки да изпита своята съобразителност. Закачливите цветни илюстрации правят изданието подходящо и за най-малките читатели. Илюстрациите в книжката са дело на Румен Чаушев. ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева , за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
"Паметта на мига няма нужда от много думи. Ако изкуството на поезията е и съпротива срещу тленното, тъкмо в танца на мига, във внезапните ветрове из паметта, тържествуват стиховете-листа от агаровото дърво на Славка Зашева. Тези стихове са с аромата на смолата на дървото, която остава след раняването му. Прочетете ги!" Антон Баев Славка Зашева е родена през 1972 г. в Пловдив. Нейни творби са публикувани във в. "АзБуки", в електронните списания "Литературен свят" и "PlovdivLit", във в. "Литературен глас" и в. "Словото днес", влизат в сборниците на Националния ... |
|
|
"Там нейде, далеч от града зеленее се малка гора, обградена от златни поля, сгушена в Старата планина. Сред аромат на билки и цветя, между клони с хиляди листа пчеличките домове си градят, дървесните корони те красят. От всички жители в тази гора, сред многобройните същества, най-работливи тъкмо те били - пчеличките - смели и добри. В света им влез и опознай го ти, жужи със тях, приятели открий, преди животните да опознаеш ела в Пчелини бързо да играеш!" Яким Вачев Книгата е част от поредицата Дребосъчета на издателство Библиотека България . ... |
|
|
"Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга "Нищо повече" изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който "чака доволен потопът да го отнесе". Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътре в нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни ... |
|
|
Улица „Щастие“ наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост. Не е ясно къде ще срещнеш история, достойна за разказване. И няма голяма разлика дали пишеш репортаж, разказ, пиеса или стихове – важна е историята. А историите винаги идват в подходящата форма, сами си обличат подходящите дрехи. Тези стихове са писани в продължение на ... |
|
|
"Всичко това" е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия - и поетика - е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго "докосване на светлината", ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984 -та . " ... |
|
|
Херми На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите и са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец. Из книгата Забравен стих Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. Из книгата ... |
