Всяка жена има таен живот... Когато Ники приема да води курс по творческо писане в сикхския храм в Лондон, вече си представя литературните шедьоври, които ще се родят под нейно ръководство. Ученичките ѝ обаче се оказват полуграмотни вдовици, които се събират, за да обменят клюки и истории. Ники отдавна е скъсала с индийските си корени, опитвайки се да живее живота на еманципирана млада жена. За нейна изненада траурният бял шал на вдовиците крие не старици, прекарали целия си живот в сянката на своите бащи, съпрузи и братя, изпълнявайки покорно дълга си на съпруги и майки, а жени, чийто вътрешен живот е също ... |
|
|
Модерна европейска проза. ... Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, "Адио, каубой" е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени от спомена, от познатите и обикнати миризми, вкусове, цветове и звуци на Далмация. Със завръщането си в родния град Рузинава се опитва да осмисли своя житейски избор, както и ... |
|
|
Мемоарна проза ... Разделям се с двайсети век като със себе си. За някои хора казват развълнувано и с възторг: "О, той е човек на деветнайсетия век..." За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв "несъвместим" поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия – не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската – еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна. Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг. В мен са болестите на този век, ... |
|
|
Избрана проза. ... През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрено от МОН със заповед № РД 09-1153/21.05.2020 г. ... "Скъпи ученици, Пред вас е учебникът за модула "Критическо четене", част от програмата за про-филирана подготовка по български език и литература за 11. клас и 12. клас. Предстоят ви две вълнуващи години, в които вие ще разширите и задълбочите представите си за литературата. Модулът "Критическо четене" е покана да четем литературния текст през понятието жанр. Жанрът е специфичен набор от правила, променящи се във времето, който управлява създаването и възприемането на текстове. Целта ни ... |
|
|
В книгата са включени 28 разказа, представени на четенията на литературния формат "Пощенска кутия за мръсни приказки". ... "Споделената история е топлина. Споделената мръсна история е два пъти топлина. Защото и завистта топли. Да не говорим за смеха! Когато на средновековните учени им ставало студено, те карали един от тях да започне да твърди, че земята е кръгла, а останалите се събирали около кладата да се постоплят. Когато на безделниците мои съвременници им стане студено в дигиталния уют на социалните мрежи, те се събират в някой бар да си четат приказки. Най-много топлят мръсните приказки. Чел съм. ... |
|
|
Лия е получила всичко, което някога е искала. Прекрасен мъж. Луксозен дом. Живот, за който всички ѝ завиждат. И бебе, което трябва да се научи да обича. Лия е спечелила, но победата оставя горчив вкус. Съпругът ѝ Кейлъб е до нея, но мислите му са другаде. Лия знае за кого мисли той. И това не ѝ дава покой, защото щастието ѝ може да изчезне за миг. Освен ако не намери начин да го задържи."Извърших много неща, за да задържа този мъж. Лъжех го и го мамех. Бях секси и хрисима, буйна и уязвима. Бях всичко друго освен себе си. В момента той е мой, но аз не съм му достатъчна... Очите му винаги ме ... |
|
|
"Дъфи живееше от една година в Париж когато срещна Мари-Пол. Хареса я веднага защото беше едра, дългунеста и приличаше на американка. Френските жени не бяха по вкуса на тексасеца. Двамата танцуваха рок-енд-рол на купон в Латинския квартал, където бяха попаднали случайно. После, замаяни от алкохола и премятането, се сборичкаха и бързо-бързо се усамотиха в банята за няколко ласки на крак. На другия ден Дъфи се пресели при Мари-Пол и остана там. Дъфи беше тексаски селяндур от Остин и обичаше уискито като роден брат. От ставане до лягане се разтакаваше с бутилки “Бъшмилс”, удряше големи гълтоци, а понякога дори и на сън ... |
|
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин , след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
|
Поезия, проза, пиеси. ... Приятно ми е, че сме заедно. Аз съм актриса по професия, но с призвание да пиша. Това, че съм актриса, улеснява писането ми на диалози. Те са динамични, лесно говорими и са определено театрални. Театърът като отражение на живота, на всичко, което ни заобикаля. Но най-вече ме интересува човекът. Характерът му, как и защо се променя, какви сили и емоции владеят душата му. Доброто и злото, обидата и прошката и обичта - това са крайъгълните камъни в моите текстове за спектакли. В някои от драматургичните ми текстове героите ми са днес и сега и в отвъдното. Мисълта, енергията ги оживява. Нишката е ... |
|
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си ... ... |
|
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
