Във всяко дете живее и един възрастен човек, във всеки възрастен човек продължава да живее и едно дете. Ето защо Голямата странна градина е приказка и за деца, и за възрастни."Написах Голямата странна градина преди петдесет години, преди половин век, когато сякаш бях непознаваемо различен, живеех в друг човек и в нечий друг живот. Тогава бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах, обичах да разсъждавам и да пиша за смъртта, защото подсъзнателно бях убеден, че тя никога няма да ме сполети. Бях до болка изпълнен с ... |
|
Как да използваш всички свои интереси, увлечения и хобита, за да създадеш живота и кариерата на мечтите си. ... Не знаете какво да правите с живота си? Привлечени сте от толкова много неща, че не можете да изберете само едно? Барбара Шер има отговор за вас - правете всичко! Със своите популярни мотивационни речи, семинари и телевизионни участия, Барбара Шер показва изключителната си способност да помага на хората да определят и постигат своите цели. Авторката открива, че някои хора не могат да изберат само един път - те са създадени, за да преследват развитие в много области едновременно. Барбара Шер ги нарича " ... |
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
|
"Какво става със света? Как да обясним взаимовръзката между всички тези промени? Завършва ли веригата от конфликти, или ние сме в нейното начало? Защо световните политически лидери не са в състояние да спрат войните, тероризма и насилието? Преди 20 години в книгата си "Четвъртата цивилизация" обосновах прогнозата, че промените в Източна Европа и разпадането на Съветския съюз са само първата фаза на глобални промени в световния политически и икономически ред. Предвидих, че много скоро след това ще настъпи и втора фаза - радикални промени в Западния свят в САЩ и в Европейския съюз. Застъпих идеята, че ... |
|
Актьорското майсторство за различните специалности ... "Това, което съм написала, не е учебник. Първо, защото смятам, че учебник по изкуство и то изпълнителско, като актьорството, не може да се напише, тъй като задължителността на съжденията е неосъществима. Второ, защото никой не може да се научи на актьорско майсторство по учебник. И трето, всички най-интересни и полезни теоретични изследвания и препоръчителни методи в изкуството са написани не под формата на учебници. Даже Станиславски е намерил романистичен подход, за да изложи системата си. По тази причина пиша в първо лице единствено число - не обичам, пък и се ... |
|
"Цял живот пиша една симфония и, без да се лъжа, вече съм в началото на последната ѝ част. "Аз съм Ной" развали комфорта на моите читатели. Искам да забравя за известно време тази авантюра и да завърша една отдавна започната, още в годините на младостта ми. Какво ме очаква - знам, но и предчувствието за "нищо не знам" не е изчезнало. От едно трябва да се пазя - повторя ли се след "Виновен свят", значи духовна смърт е настъпила. Аз пиша собствената си драма. И затова се отнасям жестоко със стиховете си. Понякога не мога да ги понасям. Може ли човек да обича собствената си драма? Но ... |
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
Живко - поет-транжор, Зоран - безделник без нито един работен ден в живота си, Бай Димчо - клошар-интелектуалец, Деспина - дама, популярна в квартала с лекото си поведение, Дарина - претенциозна красавица и Трендо - съмнителен бизнесмен... Какво ли може да сътвори подобна задруга от нелепи образи? Измамна схема, разбира се! В разгара на ковид епидемията групичката решава да продава "вълшебен" лечебен еликсир. А резултатът: абсурдни ситуации, поредица от неочаквани събития и много смях."Едно последно от Торлака . Лесно е да се напише, трудно е да се осмисли. Най-безподобният писател, самобитният бард на ... |
|
След дебютния си роман Глина , спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
|
Среща с Одраница е типично краеведско издание или както пише на корицата му, това са краеписни етюди. Селото се намира в община Земен, област Перник, като авторът Павел Евтимов Стефанов е с корени от Пенкьовци и Одраница, но се чувства повече одранчанин. Ето какво казва етнологът Симеон Мильов в предговора на книгата, който се явява и нейн редактор."Запознахме се и вече доста години ту аз му ходя на гости в Дневния център за възрастни хора в село Извор, Радомир (където е фелдшер), ту той идва в Батановци да си говорим за Одраница. Моят касетофон пишеше думите на Павел, а когато спомнени думи са напирали да бъдат ... |
|
"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. ... |
|
Той е компютърен специалист през деня, а тя е бляскава жена, приличаща на Одри Хепбърн през нощта и е собственик на клуб за травестити. Всъщност двамата са един и същ човек – травестит, който води двойствен живот, докато едно от неговите „момичета“, на име Бусе, не му поверява жестока тайна. Бусе притежава снимки и писма и с тях може да съсипе живота на един от най-влиятелните мъже в Истанбул. Главният герой не приема нещата на сериозно, докато Бусе не се оказва мъртва. И докато посетителите на клуба се страхуват, че тайният им нощен живот може да излезе на бял свят, безименният детектив започва свое разследване, за да ... |