"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
|
Можем ли някога да се завърнем истински от войната? Доколко войната остава в нас завинаги? Това са въпросите, които не спира да си задава Фарук Шехич. Формално войната е завършила, но белезите от нея бележат спомените за цял живот и само на пръв поглед изместват по-силното присъствие на цивилния всекидневен живот. Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач (Босна и Херцеговина). Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992 - 1995 г. воюва в 5 корпус на Босненската армия и достига до чин лейтенант. От 1998 г. публикува проза, поезия, есета, критика. Произведенията му са преведени на ... |
|
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
|
"Съзерцание" е триезична книга, написана на български език и преведена на английски и японски език. Тя носи подзаглавие "Опити за хайку и други тристишия". Нейн автор е Димитър Минков. Книгата съдържа 28 тристишия. Преводът от български на японски език е дело на Цуйоши Уемацу. Преводът от български на английски език е направен от Кристофър Бъкстон . Книгата е илюстрирана с 29 фотографии на Томас Леонг. Дизайнът е дело на Стефан Касъров. Писателят Людмил Станев определя стиховете на Димитър Минков като "моментални поетично-субективни снимки, които човек може тихо, спокойно и лежерно да разгледа, ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
Дмитрий Мизгулин е роден през 1961 г. в Мурманск. Завършва Ленинградския финансово-икономически институт "Н.А. Вознесенски" и Литературния институт "А.М. Горки". Член е на Съюза на писателите в Русия. Академик на Петровската академия на науките и изкуствата и на Руската академия за естествени науки. Автор е на няколко стихосбирки, сборник с разкази и литературоведски книги. Негови творби са преведени на редица чужди езици. Носител е множество литературни награди. Дмитрий Мизгулин живее и работи в Ханти-Мансийск. ... |
|
|
Новата стихосбирка на Таня Попова я представя като автор с усет за силата на словото, на неговата многопластовост и условност. Преобладаващата част от стихотворенията са написани в свободен стих, който звучи съвременно, динамично, с оригинални, лично нейни метафори, внасящи специфична емоционална струя дори в приглушено тъжните оркестрации на образите и картините. Усеща се онази светла Дебелянова тоналност на мотива за смъртта, защото лирическата героиня вярва в прераждането и гледа на земния човешки път като необходима част от кръговрата на живота. Книгата не може да бъде отнесена към така наречената женска поезия, ... |
|
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей. ...Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам. ...Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
|
"В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието - любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека. В книгата има както сонети за съкровената християнска надежда и утеха - опитностите с Истината в нейния най-благороден библейски смисъл, така и сонети, събрани под надслов "Балади за невъзвратимото", съжителстващи с раздел от шаржове за държавници и хора на изкуството. Разделът от стихотворения в ... |
