|
|
Монолози е сборник с изповеди. Разкази, споделени от различни човеци - тийнейджъри, самотници, хора, изпаднали от обществения поглед и станали прозрачни за другите. Диалози, които водим сами със себе си. В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава. Прилежно отразява и държи фантазията си подчинена на чуждото признание. Монолозите не търпят авторово флиртуване - усетят ли го, споделящите престават да са искрени. Тази книга е родена с идеята да бъде сцена. Трибуна за онези, които толкова малко слушаме, а толкова много имат да ни казват. Мария Касимова-Моасе завършва ... |
|
Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
Допълнено издание. ... В книгата са събрани четиридесет разказа, отличени на първия национален конкурс за къс разказ "Албена". Съставители на настоящата книга са: Павел Боржуков - Боржи, Марин Костовски, Огнян Младенов. "В българската литература има не повече от десетина истински разказа. Майката му е - да напишеш единадесетия." Не се наемам да гадая кои точно десетина разказа е имал предвид Орлин Василев в обръщението си към членовете на литературния кръжок "Васил Воденичарски" в средата на миналия век. Дори в края на 70 -те години, когато уважаваният писател предусеща кончината си, той не ... |
|
Двуезично издание на български и японски език. ... Книгата е двуезичен сборник от подбрани къси разкази на знаменити японски писатели от края на XIX и началото на XX век. Почитателите на японската литература ще имат възможност да се срещнат отново както с вече издавания у нас Акутагава Рюноске, така и да се запознаят с по-малко известни до този момент у нас майстори на словото. Изданието дава възможност на изучаващите езика да работят с текста в оригинал и превода на български. Разказите (с изключение на "Мандарините") в книгата са преведени за пръв път на български език. Съставители и преводачи са Людмила ... |
|
В книгата са включени 19 от най-добрите разкази на Едгар Алън По , сред които са "Ръкопис, намерен в бутилка", "Златният бръмбър", "Спускане в Маелстрьом", "Убийствата на улица Морг". Едгар Алън По - една от най-загадъчните фигури в световната литература. Неговото творчество буди възхищение сред съвременниците му и оказва огромно влияние над такива значими автори като Жул Верн , Хърбърт Уелс , Хауърд Лъвкрафт , Валерий Брюсов, Константин Балмонт . Особено популярни стават неговите мистични и "зловещи" разкази, както и поетичните му произведения, пропити с ... |
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
"Тази книга не е просто за любов. Тя е за любовта във всичките ѝ форми. Според древните гърци една дума за любов не била достатъчна, затова те си имат цели осем: ерос е думата за страстната, пламенна и луда любов, която е способна да поеме контрол над теб, над съзнанието и над действията ти; филиа е думата за дълбокото и искрено приятелство - тя е символ на лоялност, преданост и готовност за саможертва; лудус е игривата любов, флирта и първите трепети на връзката; агапе е дума за безкористната любов към абсолютно всички живи същества; сторге е любовта към семейството и децата; прагма е думата за ... |
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев . От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда ... |
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |