"Смешни истории" е поредица за малки и пораснали деца. Остроумни, увлекателни и поучителни истории с главен герой мишокът Джеронимо Стилтън, издадени на 35 езика в над 40-милионен тираж. ... Хиляди моцарели, да се забавляваме! Във втората книжка забавният мишок – писател Джеронимо Стилтън си признава, че мрази да пътува. Тогава какво прави в Мишикистан, на минус 40 градуса и то във ван с цвят на кашкавал? Зимното приключение е организирано от дядо му Торкуато Унищожиплъхове, наричан Танка... Джеронимо се учи да кара моторна шейна и да хваща под леда риба миризливка... Междувременно смешните ситуации и веселите ... |
|
"Едно дете на име Юлия или накратко Джули много обичаше да съчинява приключенски истории, които записваше в тетрадката си. Две от нейните забавни и вълнуващи истории ще намериш в тази необикновена книжка. Първият разказ ще те отведе в света на приключенията на Луси и Колди, които попадат по загадъчен начин в един древен храм и преодоляват много опасности в търсене на най-ценното, което е притежавало племето, населявало храма. Вторият разказ ще те разсмее със забавните истории на многобройното семейство Гудуин, които прекарват ваканцията си на морето." Юлия Георгиева ... |
|
В народната памет от десетилетия битуват многобройни устойчиви митове по отношение на българската история. Част от тях са насаждани пропагандно, други са разкрасявани от разнопосочните интерпретации в масовото съзнание, трети са моделирани от несигурната изворова база или от нечие "авторитетно" преиначаване. Но независимо от начина им на формиране тези митове са достатъчно утвърдени и никой не протестира срещу факта, че подменят автентичната история и задават неадекватен образ на миналото ни. В тази книга са представени точно 101 такива подминавани или недооценявани от историографите факти, с помощта на които ... |
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
Ерих Кестнер (1899 - 1974) е роден в Дрезден. Осемнадесетгодишен е изпратен на фронта по време на Първата световна война. Преживява в Германия годините на фашизма, когато му е забранено да публикува свои произведения. През 1960 г. получава Андерсеновата награда за литература. Кестнер е автор на много книги за деца. В този том са включени най-популярните му романи: Антон и Точица (1935), "Хвърчащата класна стая" (1935) и "Двойната Лотхен" (1949). ... |
|
Нови съчинения в три тома. ... Тритомникът Как работи литературната история? събира писани през последните десет години студии, статии, етюди, очерци, есета, посветени на проблеми, стилови насоки, тематични доминанти, персоналистични проявления от (предимно) българската литература и литературна култура. Първият том - Литературноисторически обзорни сюжети, обхваща хронологически явления от близо два века: от 1868 г - първата година на новобългарската литература, до мистификационните постмодерни игри с антологийното и до последния голям литературен скандал около Литературен вестник (2016 г). Средищна в композиционния ... |
|
Авторът, под формата на спомени, ни предлага няколко напълно "правдиви" моряшки истории. Защото не е важно какво точно се е случило, а какво е разказано. Само чрез метафората на разказа можем да се доближим до истината за живота в морето. Историите са за вечната борба с морската стихия и за вечната война с митничарите... А по времето, когато се разгръщат събитията, и за борбата на моряците с институциите на диктатурата. Те ни разкриват особеностите на моряшката любов и на моряшкото пиене, но и много други неща. Така, неусетно, отделните фрагменти от различните страни на моряшкия живот се оформят като една ... |
|
Обиколка с екскурзовод из странната наука за хормоните и вечния стремеж за тяхното контролиране. Метаболизъм, поведение, сън, промени в настроението, имунна система, борба, бягство, пубертет и секс: това са само някои от нещата, които телата ни контролират с помощта на хормони. Въоръжен със здравословна доза остроумие и любопитство, пишещата по медицински въпроси журналистка Ранди Хътър Епстайн ни води в пътуване през необикновената история на тези мощни химически вещества от мазе, пълно със съхранени в стъкленици мозъци от XIX век до хормонална клиника в Лос Анджелис през XXI век. Пълна с очарователни разкази, ... |
|
"За повечето от вас тази книга ще е истинска изненада, за което ви завиждам. Моите житейски пътеки обаче отдавна са се кръстосали с тези на "Ивката" и за мен е повече от ясно, че е той е изкусен разказвач, отличен анализатор, проникновен наблюдател и тънък психолог. За пеенето и правенето на шоу дори няма да говоря - там Господ му е дал талант. А тази книга е истинско реалити за "калъфа на живота", и от него авторът вади това, което ни се е паднало, за да ни даде реални уроци как да се справим с проблемите на ежедневието. Всъщност, излъгах ви! И аз научих нещо важно от уроците на Иво: Щастието не ... |
|
Научна конференция в чест на професор Георги Бояджиев ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |