"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
|
Египет, 1478 г. пр.н.е. Над царица Хатшепсут е надвиснала опасност. Кой иска да свали красивата жена от трона на фараоните? Ако не се намесят детективите от машината на времето, Хатшепсут е загубена... Поредицата "Детективи с машина на времето" съдържа: заплетени криминални загадки; вълнуващи пътешествия в миналото; автентична историческа обстановка; речник с важни понятия на епохата. ... |
|
|
Сборникът "Човекът в измеренията на времето" е опит да се популяризира изследователската, критическата и журналистическа дейност на Евелина Тодорова , като в него са включени най-ценните и интересни студии, статии и рецензии, както и интервюта с известни личности. Тази книга е интересно четиво както за преподаватели и студенти, така и за широката читателска публика, опит да се възстанови позабравеният жанр литературна критика, както и да се направи мост между българската литературна традиция и европейската. ... |
|
|
Quidquid vides, currit cum tempore. Всичко, което виждаш, се изменя с времето. Тази сентенция от времето на древния Рим, много точно отразява радикалните промени в медиите и съответно в журналистиката. Сигурното е, че е твърде рано или поне не е дошло времето на реквиема, за медиите. И ако някога той бъде изпълнен, то със сигурност това изпълнение ще е едновременно със заупокойна литургия за политиката. ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
100 години ученически театър в МГ Баба Тонка - град Русе. "Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето - можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе - нашата Математическа гимназия Баба Тонка. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в ... |
|
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
|
"Внимателно построените научнофантастични разкази в сборника "Опорите на времето" откровено се стремят да завладеят нови територии, въпреки че не губят ясната си връзка с настоящите владения на жанра. Както съзерцателността им, така и тяхната разсъдливост примамват въображението. Пред вътрешния взор се разгръщат чернотата, събрала галактиките, подземните галерии на бъдещите градове и речните притоци отвъд времето и пространството. Някъде там стои също крехкият човек, който, воден от своя откривателски дух, трябва да предизвика вселената и да се изправи не само пред нейната необятност, а и пред своя вътрешен ... |
|
|
"Най-хубавият роман на всички времена" - свръхиронично заглавие на книга със свръхиронично посвещение: "Тази книга е посветена на мен. Цял живот съм искал да напиша такава книга. Жалко, че не стана по-хубава!". Напълно в стила на един от най-скандалните, но и най-обичани съвременни румънски писатели, който постоянно преекспонира собствената си персона в социалното пространство и превръща хиперболизацията на своя Аз и Свръх-Аз в основна линия на творческо и обществено поведение. "Най-хубавият роман на всички времена" е последната част от трилогията, посветена на комунистическия диктатор ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
