Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "C мълчанието разговарям" (1997), "Ha върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
|
Роман за изгубената невинност... Балийските близначки - красиви, екзотични и невинни, те разменят островния рай за сивата мръсотия на Лондон. Сицилианецът - Рики Делгадо сключва кофти сделка с кръвожадна богиня: "Построй ми храм, води в него хора с повредени души и аз ще те възнаградя богато". Куртизанката - Елизабет си изкарва хляба от низките страсти на мъжете. Научила е един номер - да се изключва и да не чувства нищо. Ни болка и омраза, ни скръб или радост. Художникът - Анис рисува, за да излее гнева си. Острото му око на художник долавя истината преди всички останали и всички те живеят в платната му. ... |
|
Топла история за любовта, втория шанс и изборите, които правим всеки ден. "Полунощ ме води към теб" ни води към миналите, настоящите и бъдещи Коледи на своя герой Бен и ни кара да се вслушаме в онова тънко гласче във всеки от нас, което често ни нашепва кога решенията ни са правилни и кога грешим. Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли избрали друг живот? Бен винаги е обичал декември - коледната украса, семейния обяд, празничното настроение. Но тази година всичко е различно. Връзката със съпругата му Дафне прилича на заплетен лабиринт, в който всички изходи водят към поредния скандал. Нищо чудно, че ... |
|
"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми. Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече. Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам. Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми ... |
|
"Животът е различен от онова, което си мислят хората за него. Самият човек се различава от оня, който си въобразява, че е. Истината е също различна от всичко, което си въобразява за нея човешкият ум." Валериу Гафенку "Като знаех, че съм невинен от гледна точка на закона, аз посрещах и най-сериозните изпитания с чувството, че такава е Божията воля. Никога не изгубих надежда. Смятах, че страдам заради собствените си грехове и заради греховете на моя народ, че може би Бог е отредил за мен затвора като път към спасението." Василе Туртуреану "Ako Христос бе минал през моите ръце, никога не би стигнал ... |
|
Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам. Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората? Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя ... |
|
Корин Хукс е белгийска писателка, родена през 1946 година. Завършва история на изкуството и археология. Работила е като преподавател. Публикувала е редица изследвания върху народните традиции и занаяти. Автор е на романите "Голямото меню" (2001), "Роклята ми не е намачкана" (награда на младата критика през 2008 г.), "Определено те убивам" (награда "Марсел Тири", 2010 г.) и на поетичните сборници "Контражур" (сп. "Панорама", бр. V, 2011 г.), "Юни" (2011) и "Червено на брега на реката" (2012). Живее в Брюксел. "Къщата е опасана от тополи. ... |
|
Какъв е той? Най-напред това е един младеж. Шейтанов загива само на 28 години. При суровия полъх на жребия той изгаря в борбата. Всичко в него е само начало, само прелюдия, устрем към делото, в което трябваше да се осъществи необикновената личност. И все пак това начало е достатъчно, за да почувстваме нейната сложност, мащабност, енергия и воля за борба. Намираме се пред значителна изява на българския характер, през жизнената съдба на човек, успял да обхване в своята прелестна младост както тръпките на бурната революционна епоха, така и устрема във вековните традиции на нашата национална съдба. "След разгрома Георги ... |
|
"Ha долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
Списание "360 градуса" обобщава най-интересното в света на приключенията и пътешествията, без да загърбва важните каузи на нашето време. Преглед на най-стойностното в света на екстремното: парапланер, алпинизъм, планинско колоездене, скейт, сърф, зимен фрирайд, както и градска и аутдоор култура. Специално място е отделено на алпиниста Людмил Янков и написаните преди трагичната му смърт през 1988 г. страници. Важен е погледът и към пожарите през изминалото лято и случващото се на Витоша, както и акциите с кауза, които през последните години промениха представите за гражданското общество в България. И още: ... |
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |