Една крачка напред е комедия, която разказва за случайната среща на четирима неуспели персонажи в едно много мизерно таванско помещение. Всеки от героите в тази комедия иска да направи една крачка напред. Уличният музикант Тино иска да направи своята крачка и да стъпи на голямата сцена. Проваленият писател Кирил мечтае следващата му крачка да е негов успешен роман, а нещастно влюбеният Хрисим е твърдо решен да направи една крачка напред... от парапета на балкона. За хазяина Ветко - провален актьор, е важно никой да не направи своята крачка и така да ги задържи на мизерния таван и да им събира наема на всяко 15 число от ... |
|
|
Двама приятели, и двамата около 65-годишни, се срещат един път седмично в заведение, наречено При чешкото посолство. Те се познават от младостта си, били са заедно в интернат в някакъв провинциален град. По-късно единият е станал книжар, а другият е вече професор по романистика. Междувременно са загубили връзка помежду си, но от известно време се срещат отново всеки петък. Двамата разговарят за отминалите времена, коментират съвременните събития, спорят и се смеят, като често формулират твърде крайни мнения. Доцентът става все по-радикален и политически десен, книжарят защитава своите социални убеждения, но все повече ги ... |
|
|
Това е една фиктивна история на основата на реални факти от генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така се представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед перфектно клониран мит не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е драматургичен текст на Иза Хохгернер , който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, ... |
|
|
Настоящата камерна пиеса на Клаус Трьогер , която е в сгъстена форма, показва безизходицата за хора, които живеят в избрания от самите тях затвор на междуличностните отношения, за да подскаже, че истинско освобождаване от този затвор обаче няма. Ребека, една отегчена, интелигентна, заможна дама над четиридесет, преживява различните фази от своя живот и разочарованието от семейната си връзка не в конфронтация със съпруга си, а на кушетката на своя психотерапевт. Той е целта на нейната агресия и крайно потиснато състояние, на нейните интелектуални и еротични предизвикателства. В кабинета на терапевта се появява и Аманда, ... |
|
|
Сборник с пиеси от Стефан Хертманс - болезнени спомени и хумор, преплетени с фантазия и безумие. ... Стефан Хертманс (1951) е един от най-известните фламандски автори (поезия, публицистика, драма, романи, разкази, есета). Печели множество литературни награди, Държавната награда на Фламандската общност, литературната награда "АКО". Номиниран е за международната награда "Ман Букър" за 2017 г."Никоя строфа не може да се предвиди. Хертманс е пълен с идеи, езикът му е гъвкав, а образците му имат силата на съвършени фотографии." NRC Handelsblad ... |
|
|
Книгата включва три пиеси по романи на Вики Баум . ... Действието в романа на Вики Баум Хората в хотела, послужил като основа за пиесата, която е многократно екранизирана, се развива по време на голямата световна икономическа криза от 20 -те години на миналия век, но разказът за него звучи изключително актуално. Тук е представен цял един паноптикум от много провалени човешки съдби. Зад претенциозната фасада на хотела като катализатор за съдбовни срещи между хора се разкрива преди всичко хаосът. В него отчаяните герои продължават да търсят своето щастие, макар за съжаление да не могат да го открият. Но въртящата се врата ... |
|
|
Новината, че Йодьон фон Хорват е бил убит в Париж от някакво дърво, прозвуча в началото толкова мрачно шокиращо, абсурдно и невероятно, че беше трудно да бъде възприета като вярна. Откога дърветата по Шанз-Елизе падат и разбиват главите на минаващите край тях поети? Да не би вече да настъпва краят на света? Дали бурните ветрове на това изпълнено с опасности лято не избират свои жертви с дяволска сигурност сред най-добрите от нас? - Защото Йодьон фон Хорват беше един от най-добрите сред нас. "Той беше поет, а само малцина заслужават това почетно звание. Атмосферата на истинска поезия беше във всяко изречение, което ... |
|
|
Това са пиеси, които съм писал вече като режисьор. Всички те са написани специално за Бургаския театър и поставени от мен на бургаска сцена. Смея да кажа, че тогава Бургаския театър беше в своя разцвет - с много разнообразен и силен актьорски състав и с един изключителен сценограф Тодор Станилов. ... |
|
|
Изданието включва следните произведения: Довиждане до другия живот; В Старо село накрай света; В Старо село накрай света - част 2; Ще те накарам да се влюбиш; Далечна сянка на далечните дни. ... |
|
|
През есента на 2014 година големият австрийски драматург Петер Турини навършва 70 години. Издателство "Black Flamingo" посвещава тази книга на юбилея на автора, в която е включен неговият последен текст, както и интересните му разговори с едно четиригодишно момиченце, които са адаптирани за сцена. ... |
|
|
Това е третият том на моите пиеси. Писани са в по-друго време - така наречената перестройка ("Касетофонът") и първите години на така наречената промяна (останалите четири заглавия). Всичките тези пет пиеси съм писал за определени актьори и съм ги поставил в театър "Взъраждане". Касетофонът (1988) - Първият ми опит за монодрама, написана специално за актрисата Ивана Джеджева и изиграна от нея в театър "Възраждане" (1990-1992) Трендафил Акациев - поет на соцреализъма и демокрацията (1991) - Отдавна имах намерение да направя спектакъл по стихотворение на легендарния студентски поет Трендафил ... |
|
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
