Лека нощ, мишленце Тип! Време е за сън! Но изглежда, че тази вечер на мишлето никак не му се спи... Мишлето Тип капризничи като всички деца. Но майка му е една много добра майка и знае как да го накара да спре и да стане отново добро и послушно мишле. Какво ли ще направи? В историите за мишлето Тип ще откриете: ситуации, познати на деца и родители; помощ в осъзнаване на чувствата на децата и справяне с конфликтите, които възникват; полезни примери за правилно поведение и възпитание. Илюстрации: Марко Кампанела. ... |
|
"Разказите на Мира Папо приличат на поеми. На задъхани, дълги стихотворения. Тоест - в тях има музика. Обикновено разказите разказват случка. Нейните по-скоро описват вълнение. Така приказно фантастични са, че героите понякога политат и островръхите им обувки се реят пред очите на околните. Виждали ли сте кутията за богатства на момиче с фантазия? Ето така изглежда този сборник - като кутия за богатства: всякакви скъпоценности, които докосват сърцето. Богатство не е това, което можеш да сложиш в джоба си, а това, което ще накара сърцето ти да бие учестено. Любовта, значи, е богатство. Е, в книгата на Мира има ... |
|
За почитателките на Нора Робъртс и Уна-Мери Паркър. ... Сиатъл, 1933 г. Самотната майка Вера Рей целува тригодишния си син Даниъл за лека нощ и с неохота тръгва за работа. Не ѝ се иска да го оставя сам, но се налага да поема нощни смени, за да ги издържа. На сутринта - въпреки че е началото на май - земята е покрита с пухкав бял сняг! Капнала от умора след тежката смяна, Вера се прибира и с ужас установява, че синът ѝ е изчезнал. Намира любимата му плюшена играчка навън, но снегът е заличил всички следи... Сиатъл, 2010 г. Журналистката Клеър се опитва да се съвземе след спонтанен аборт, който я отдалечава ... |
|
В книжката са събрани детски стихчета, написани от Красимир Машев . Пчели "От ранна пролет чак до късна есен се носи звънката им песен: – Жън-жан-жин, жън-жан-жин... Трудят се задружно за родния пчелин. Но реши ли някой труда им да ограби, всички изваждат шпаги и саби – жън-жан-жин, жън-жан-жин... Един за всички – всички за един. Смело бранят родния пчелин: – Жън-жан-жин, жън-жан-жин..." ... |
|
"Приказките са неизменна част от детството на всеки от нас. Повечето детски спомени, които таим на специално място в сърцето ни, са как мама, татко, баба или дядо ни четат приказка за лека нощ. Педагозите са едногласни, че приказките са важна част от развитието на детето, тъй като те го запознават с околния свят. Те създават представа у малкото човече какви хора и животни има на земята, учат го на добро и лошо. Обогатяват детската култура и въображение, и помагат на децата да се справят със собствените си емоции. Специално за нашите малки читатели сме подбрали изключителни приказки от цял свят, които да запознаят ... |
|
Книга от сензационната поредица за момичетата бунтарки . Нарисувай себе си и семейството си, напиши кои животни обичаш и каква музика слушаш, както и кои книги ще вземеш със себе си на безлюден остров. Планирай своята революция стъпка по стъпка! Перфектно допълнение към двете части на "Истории за лека нощ за момичета бунтарки", "Аз съм момиче бунтарка" е илюстриран дневник със 100 активности, които да помогнат на момичетата да развият своя бунтовен дух. Франческа Кавало и Елена Фавили са бестселърови авторки на "New York Times", чиито творби са преведени на повече от 40 езика. ... |
|
Гошко Испанецът е четвъртата книжка от поредицата Разкази за моето дете преди целувката за лека нощ на авторката Елена Х. Мунова. Гошко Испанецът съдържа девет отделни разказа с цветна илюстрация към всеки от тях. Разказите в книжката са актуални за мисленето на детето днес, представляват великолепна смесица от житейска мъдрост и прозрения, облагородени с много топлота и милосърдие, олекотени с превъзходно чувство за хумор и предадени на добре познатия на всеки човек по света език на детството."B кухнята се носеше сладкото ухание на палачинки с шоколад. Калоян, изгубил всякакъв апетит, гледаше унило през прозореца. – ... |
|
Това е третата поетична книга на Мария Агликина. Като журналист тя е позната както със своите статии и интервюта в пресата, така и като автор и водещ на тв предаването за литература и изкуство "Виделина“. Някои от нейните приказки са филмирани в рубриката "Лека нощ, деца” на БНТ. Тази година нейната приказна история "Кокичето“ бе преведена на френски. Стиховете от тази книга, носят личната и социална драма на един творец, който не приема фалшивия морал, лицемерието и остава искрено тъжен, гневно развълнуван за малкия и за големия свят на духа... ... |
|
Стихотворения и приказки ... |
|
"Когато стигнаха до подножието на хълма и до оградата, нищо не беше останало за носене освен малкото вързопче на Люси. Люси се покатери на оградата с вързопчето в ръка, после се обърна да каже "лека нощ" и да благодари на перачката. Но какво странно нещо! Госпожа Ежка не беше изчакала нито за благодарности, нито за сметката за прането! Тя тичаше с всички сили нагоре по хълма. А къде беше бялата ѝ шапчица с къдрици? А шалчето ѝ? А рокличката и фустата? И колко мъничка беше станала! И колко кафява и покрита с бодли! Защо? Госпожа Ежка не беше нищо друго освен един таралеж!" Из книгата ... |
|
... Леглото е постлано е вторият сборник с разкази на Иржи Кратохвил , замислен като продължение на Бърненски разкази (Сонм, 2016). Тук художественото време ни отпраща към познати исторически сюжети, а историите създават у нас усещане, че самият автор сякаш не може да предвиди тяхната развръзка. Кратохвил печели читателите както с ерудицията си, така и с умелото боравене с репертоара и на класическата, и на модерната литература. Своето верую писателят изповядва така: "Вярвам, че не е възможно да се излезе от територията на литературата, от плодоносните и води, които се разливат навсякъде, където е стъпил човешки ... |
|
"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ... |