"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез ... |
|
|
Еманципирането на очерка като самостоятелен жанр в епохата на модерността е част от модерните идеологически и естетически експерименти с езика на художествената литература. За. това допринася както развитието на общокултурния контекст, в който се пресрещат леви и десни политически визии така и силното влияние на модерния национализъм, който има нужда от нови пропагандни форми за организиране на колективна идентичност от модерен тип. Очеркът се оказва подходящият жанр за пропагандирането на идеи - от една страна, поради средствата, с помощта на които се разпространява, и, от друга - заради идеологическата призма, която е ... |
|
|
Книгата изследва художествените механизми на Елин-Пелиновото повествование, което в критическото мислене обикновено се определя с думи като "простота", "неподправеност" и пр. Тази простота обаче е сложна и зад нея стоят отчетливи конструктивни принципи като уравновесяване на противоположностите, вълнообразно разгъване на разказвачески техники, повторение, отместващо старото към нещо ново и пр. Книгата е предназначена за литературоведи и студенти-филолози, но също така е напълно достъпна за ученици, представяйки допълнително критическо четиво, приобщавайки читателите към Елин-Пелиновата лаборатория ... |
|
|
Книгата на Иван Ковачев е сборник с къси разкази, провокирани най-вече от лични впечатления на автора. В остроумните сюжети, които се отличават с тънка наблюдателност и усет към детайла, се мяркат известни фигури от средата на културата, спорта, просто интересни личности. Част от разказите са посветени на магията наречена футбол. ... |
|
|
Томът с избрани творби на Димитър Яръмов включва разкази и новели - същите, които превърнаха ненавреме напусналия ни писател, в едно от най-ярките имена в съвременната ни литература. Предговорът е на писателя, живеещ в Ямбол, Любомир Котев - близък приятел на Яръмов. ... |
|
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |
|
|
Романът "Златното ведро" е наченат през 1982 г. и е носен дълго, за да се появи на бял свят след четвърт век. Той е като презрял нар. Зърната напират, притискат се, искат да пукнат кората, ала все не успяват. Червеният сок на този нар е от изпепеляваща любов, но и от омраза, от радост, но и от болка, от съзидание, но и от разруха - сок от нашия вековечен живот. ... |
|
|
Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску."Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не ... |
|
|
Излезе от печат книгата със сатирични миниатюри от Георги Нашев на издателство „Захарий Стоянов". Да създава афоризми, за автора й е толкова естествено, колкото дишането. Неговият талант щедро ни разкрива истини, които изненадват, просветляват, дори шокират. Георги Нашев ни показва обикновеното от друг, негов си зрителен ъгъл и ние го виждаме като новост, като откритие което ни обогатява. Срещата с неговата нова книга ще бъде радостно събитие за читателите. ... |
|
|
Тази книга на Атанас Наковски носи белезите на откровена, на места безпощадна, житейска и творческа равносметка. Авторът разкрива пълнокръвна картина на своето време, показва ни собственото си израстване като творец, разказва за общуването си с едни от най-известните български писатели. И всичко това на фона на историческите и обществени промени. "Всеки от героите е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев ... |
|
|
Отново изкушен от словото, този път популярния актьор ни предлага сборник, побрал къси разкази, публицистика, есеистични размишления. Както във всяка своя творческа изява и тук Кисьов е откровен, увличащ с искрената си позиция. Книгата е богато илюстрирана със снимки, представящи ярките изяви на артиста на филмовия екран и на театралната сцена. "Колко много глупави и боклучави неща излизат от пишещите ни машини и за почти всяко нещо личното ни мнение е, че то е гениално, а всеки от нас може да каже за другия, че повечето му неща са упражнения по пътя към неповторимото, което някога може да напише. Някои от пишещите, ... |
