"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов . Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
|
Родените в похот, станете на прах. Да дойдат при мене родените в грях. ... Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн... и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче не е лято, а зима... а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря - синоптиците я наричат "Бурята на века", която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който ... |
|
|
Присъединете се към Луна в нейното приключение да спаси стадото си от диви коне!"Еднорогът Луна живееше с табун диви коне. Та се бе появила по време на поток от падащи звезди. – Ще донесе само беди! - измърмори някой от конете. Все пак една от старите кобили каза на Луна да остане. Докато тя растеше, другите жребчета я дразнеха. Подиграваха ѝ се заради рога." Из книгата Илюстрации: Сандра Агилар. Книгата е част от поредицата Еднорогът на Клеър Филип . ... |
|
|
Работата с неволното и неочакваното е не просто парадоксална намеса чрез язденето наобратно; това е философия и стил на живот, които работят и тогава, когато другите решения се оказват безсилни. С тази книга имате възможността да участвате в един уникален семинар, оставящ незаличими следи. Това е практическо ръководство за постигане на вяра в себе си, в собствените си сили. Макар само бегъл поглед в работата с процесите, в същото време той е достатъчно категоричен като въздействие, създаващ усещането за магия, достъпна за всеки. Магия, с която човек е в състояние да подобри своето физическо и психическо здраве и да ... |
|
|
Как да изградим способност да се справяме с трудните моменти в живота ни. Книгата Да устоиш в бурята ни помага в трудните моменти от живота, като очертава пътя за справяне с тях. Този път минава през изграждането на ежедневна устойчивост, която представлява процес на адаптиране в условията на бедствия, травми, трагедии, заплахи или значителни източници на стрес в семейството, работата, със здравето или финансите. Процесът включва: да се предадем на чувствата си, да ги приемем, да възстановим и продължим живота си, дори ако сме променили посоката. Крайната цел на ежедневната устойчивост е да се насърчи дълбокото лично ... |
|
|
Роман за една от най-знаменателните епохи в историята на човечеството, за гения, чиито забележителни способности предопределят печалната му съдба. Гай Юлий Цезар е мъртъв. Антоний и приближените му се надяват някой от тях да наследи дългогодишния господар на Рим. Но когато настъпва моментът за отваряне на завещанието, се оказва, че Цезар е осиновил и обявил за свой приемник един болнав младеж на име Гай Цезар (Гай Октавий, приел фамилното име на осиновителя си), добил популярност в историята като Октавиан. Октавиан, който притежава ум като бръснач, се е зарекъл да отмъсти на онези, забили ножа в гърдите на Цезар. Готов ... |
|
|
"Бури от стомана" е една от великите книги за Първата световна война, може би най-великата. Тя не е пацифистка, нито носи лично послание. Не отговаря на въпроса "защо", само на "кога", "къде", "как". В нея няма почти нищо за политиката във войната - нищо за резултата - и има много малко за голямата стратегия на конфликта. "Бури от стомана" започва в момента, когато деветнайсетгодишният Ернст Юнгер слиза от влака в Базанкур на 27 декември 1914 г. Завършва с една от малкото сцени далеч от бойното поле - в Германия, четири години по-късно, където Юнгер се ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир ... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
