Колко досаден е този прием у лорд Брандън! Ако има нещо, което Джесика наистина да мрази, това са игричките на съблазняване, които шефът ѝ я принуждава да води с потенциалните богати дарители, за да финансира своя театър. Това е толкова унизително! Актриса от нейната класа не би трябвало да се компрометира така. "Но безмилостният Лоугън Скот шепне в ухото ѝ: – Изглежда лорд Ханингтън е дошъл... Той обича театъра и красивите жени... Опитай също с лорд Ландсдейл, дребният човечец край бюфета... И с лорд Ръсел, който току-що удари голямото наследство... А, не забравяй и високия брюнет до прозореца - той се ... |
|
"В тази книга съм се опитал да обобщя впечатленията ми от света, в който живеем, и от другите, по-различни от нашия, където прекарах част от живота си. Резултат на моите лични преживявания и размишления, те естествено имат субективен характер и са лишени от всякакви претенции за правота или пророкуване. Напуснал родината си с желанието да намеря нов дом някъде по света, аз останах постоянно на път, опознах други земи, хора и култури, за да напусна и тях, а после да се запозная отново с други. Никога не успях да пусна корени на ново място и така си останах гражданин на света с всички предимства и недостатъци, които ... |
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
"По този роман задължително трябва да се направи филм! И това ще се случи! Помнете ми думата! Но не само, защото е значим и смислен. А заради едно обикновено, човешко и най-истинско нещо, което се нарича вяра и родова памет! И което заслужава да живее!" Атанас Филков "Съкрушен от загубата на своята любима, Николай е изправен пред въпроса за смисъла. Той предприема необичайно пътешествие в южните Родопи, надявайки се по този начин да намери себе си. Животът обаче му поднася неочакван обрат. Неговата съдба е да пробуди и спаси цял един народ! Книга лекарство! Бърка ти в душата и я преобръща, оставяйки малко ... |
|
George Eastman's career developed in a particularly American way. The founder of Kodak progressed from a delivery boy to one of the most important industrialists in American history, and a crucial innovator in photographic history. Eastman died in 1932, and left his house to the University of Rochester. Since 1949 the site has operated as an international museum of photography and film, and today holds the largest collection of its kind in the world, containing over 400,000 images and negatives - among them the work of such masters as Alfred Stieglitz, Edward Steichen, and Ansel Adams. Home also to 23,000 cinema ... |
|
В стихосбирката на П. Андасаров сякаш е събрано не само творчеството му, но и неговият живот, населен със самородни мегафори, неочаквани поетични находки и изпълнен с болките и радостите на един творец, намерил своето заслужено място в българската литература. Този, който има сетива за поезия може да се докосне до многообразието на неговите стихове, до многоцветната им музика, дълбоката мисъл и високото въображение и те да останат в душата му като дългото ехо на песен. ... |
|
Мевляна Джалаладдин Руми e прочут ислямски поет, последовател на суфизма, водач на ордена на Мевлевиите. Роден в град Балх в днешен Афганистан. Живее в различни градове в Близкия изток. Автор на персийски двустишия месневи, притчи и проповеди. Печели си славата на мъдър учител, философ и проповедник. Историите и словата му са пълни с мъдрост, която ще озари душите на всички, ще вдигне завесата пред очите им и ще обогати духа им. Напътствията му са пътеводител и лековит извор за онези, които желаят да се избавят от самолюбието, яростта, лошите мисли, страха и тревогите си. В днешния материален свят нараства нуждата от ... |
|
Истории от 50 години в Холивуд. ... От края на 60 -те години в продължение на десетилетия Ъруин Уинклър продуцира поредица от провокативни и въздействащи филми и се превръща в един от най-възхваляваните от критиците, най-продуктивните и успешни продуценти на своето време. Списъкът от заглавия е впечатляващ: Роки, Добри момчета, Разярения бик, Вечната музика, Истински неща, Крийд. Филмите му имат петдесет и две номинации за награди на Академията, включително пет номинации за най-добър филм, и печелят общо дванайсет награди Оскар. През последните години Уинклър продължава с Крийд 2 с Майкъл Б. Джордан и Силвестър Сталоун в ... |
|
Теди Петрова е влюбена в Йешуа, а именно, в така наречения - Иисус Христос. Тя гори от любов към Него, но огънят Му не я изгаря, а я поддържа жива, в истинския смисъл на думата! Преди да открие Иисус, тя страдаше от изгарянето на чужд огън, който причиняваше огромни щети и остави белези, които само Иисус успя да заличи! Теди е момиче, което в рамките на около година пише две книги, но ги издава в две различни години и ги разграничава на първа и втора част, с различни заглавия. Първата книга, която пише със заглавие Трансформация чрез Христос , и в нея тя разказва подробно всичко тежко през което е преминала. Споделя ... |
|
"Йовков ме връщаше в едно очарование, в една магия, по-силна от живота. Йовков ми даваше продължение на ония прекъснат живот, възкресяваше хората и ги правеше вечни. Когато затъвах в страниците на книгите му, струваше ми се, че в тях е истинският ми живот, че съм била загубена някъде и съм намерена." Дора Габе "В езика си Йовков бе ненадминат. Изразната форма у него стига до съвършенство и мисля, че повече от това, което Йовков е направил за езика, не може да се желае." Атанас Далчев "Известно е, че когато Йовков е сядал да пише, той е обличал бяла риза - израз на духовна чистота."Аз съм ... |
|
Проучванията показват, че повечето хора искат да живеят по-дълго, но само малко по-дълго. 75% не желаят да живеят 100 години и малцина искат да живеят до 120 години, дори това да е възможно. Ключът се крие там къде поставяме ударението - дали е на думата "живея" или на думата "по-дълго". Хората се замислят за качеството на живота на старите хора: замислят се върху неща като загуба на здравето, загуба на ума, загуба на способността да бъдат независими. Никой не би искал да живее така. Хора, които доживяват до дълбока старост, не само живеят по-дълго - те обикновено стареят по-бавно. Те остават здрави, ... |
|
"Да си живял един едничък ден с Франц означава повече от цялото му творчество." Дора Диамант след смъртта на Кафка Кой всъщност е Франц Кафка ? В най-новия си роман "Блаженството на живота" Михаел Кумпфмюлер разказва за последната година от живота на известния писател. Той описва с проникновеност и много симпатия вече тежко болния Франц, който среща голямата си любов и се опитва да започне нов живот. Дора Диамант (1898-1952) среща Франц Кафка през юли 1923 г. в Мюриц на Балтийско море, където работи като готвачка в Еврейския почивен дом за деца. Двамата живеят заедно от края на септември до март ... |