Изданието включва следните произведения: Довиждане до другия живот; В Старо село накрай света; В Старо село накрай света - част 2; Ще те накарам да се влюбиш; Далечна сянка на далечните дни. ... |
|
|
Това е третият том на моите пиеси. Писани са в по-друго време - така наречената перестройка ("Касетофонът") и първите години на така наречената промяна (останалите четири заглавия). Всичките тези пет пиеси съм писал за определени актьори и съм ги поставил в театър "Взъраждане". Касетофонът (1988) - Първият ми опит за монодрама, написана специално за актрисата Ивана Джеджева и изиграна от нея в театър "Възраждане" (1990-1992) Трендафил Акациев - поет на соцреализъма и демокрацията (1991) - Отдавна имах намерение да направя спектакъл по стихотворение на легендарния студентски поет Трендафил ... |
|
|
"Седем пиеси към един реквием" от Веселин Стоянов е книга за Васил Генов, малко известен у нас музикант, който за краткия си живот получи призвание в чужбина. Книгата разказва за неговия живот и разкрива одухотворената артистичност, бляскавата виртуозност и огромния репертоар - всичко което го поставя сред най-големите пианисти."Васил беше една много силна личност. Момче със собствени идеи. Аз дори мислех, че трябва малко да бъде контролиран. Беше като чистокръвен жребец, темпераментът му стигаше до крайности. Извървя интересният си път очарован от това, което прави. Васил Генов притежаваше необикновен ... |
|
|
"Бертолт Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това "сократовско начало" изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер ... |
|
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
|
Книгата включва три пиеси по романи на Вики Баум . ... Действието в романа на Вики Баум Хората в хотела, послужил като основа за пиесата, която е многократно екранизирана, се развива по време на голямата световна икономическа криза от 20 -те години на миналия век, но разказът за него звучи изключително актуално. Тук е представен цял един паноптикум от много провалени човешки съдби. Зад претенциозната фасада на хотела като катализатор за съдбовни срещи между хора се разкрива преди всичко хаосът. В него отчаяните герои продължават да търсят своето щастие, макар за съжаление да не могат да го открият. Но въртящата се врата ... |
|
|
За две китари. ... В произведението са включени следните пиеси: Морето и брегът Къщата на госпожа Вилхелмщайн Парижката Света Богородица Сюита Рондо No. 1 Малката кибритопродавачка Произведението е част от поредицата Guitar Series на издателство BalkaNota . ... |
|
|
"Искам да направя много филми, за да се превърне и моят живот във филм" - това е мотото на световноизвестния филмов режисьор Райнер Вернер Фасбиндер , което го ръководи по много интензивния му творчески път. Наред с 44 филма обаче той създава през краткия си живот и 9 оригинални театрални пиеси, които се играят в целия свят и го превръщат в един от най-поставяните немски драматурзи след войната. Някои от тях по-късно той сам превръща във филми, посрещнати с много голям интерес. Сега всичките му пиеси се представят за пръв път пред българския читател. По този начин издателство Блек Фламинго Пъблишинг отговаря ... |
|
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени пиесите ... |
|
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени ... |
|
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени пиесите ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
