"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |
|
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
|
Книгата представя основните типове поезия на Петко Славейков: любовна, интимна, гражданска, пейзажна и детска лирика. Те са и нововъведенията, които той извършва в българската поезия. Анализирани са произведенията с оглед тематичните кръгове и използваните мотиви; очертани са тенденциите и процесите. Обстойно е разгледана поемата “Изворът на Белоногата” като връх в епическото му творчество. ... |
|
|
"Начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат - внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва." Валери Петров "Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни пророчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения." Петър Анастасов "Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната ... |
|
|
Като се родиш през пролетта край морето, животът ти се свежда до два периода - лято и очакване на лято. Лятото е гмуркане в морето, а не-лятото - копнеж по тези дни. Всички думи се раждат там, на този бряг, парчета от дълга песен, която върви през летния следобед и през зимните утрини. В нея се оплитат случайни погледи през закътани дворчета, смокини, бели ризи и моряшки фланелки, напоени със сол и вятър. И над всичко това слънце и тъга, която извира от копнежа по детството на лятото. Време, което няма да се върне, време, което още предстои. На юг от устните, на запад от морето е дебютната книга на Свилен Иванов с поезия, ... |
|
|
"Блеснали като мълнии пейзажи. Живи, запомнящи се образи, пропити с нежност и страхопочит. Тази книга идва да ни каже: границата между тъмно и светло, между горе и долу сме ние и трябва да внимаваме. Експресивни стихове, трагична поезия, която излъчва светлина." Бойко Ламбовски "Любовна изповед в жестоко време. Интимна лирика в свят на крещяща проза. Парадокс на оттласкването, на съпротивата. Отчаяна самозащита на Духа. С търсенията си авторът се обособява като един от малкото създатели на самостоен "чист" пейзаж в съвременната българска поезия." Цветанка Атанасова ... |
|
|
"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом". Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ... |
|
|
"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев , но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
"Тъга с обувки подпетени" е третата лирическа сбирка на Людмила Грозданова. Още когато се появи първата ѝ книга "Спомен за тромпетиста", критиката посочи, че става дума за силен и ярък дебют, който откроява оригинални лирични пластове в многозвучния хор на съвременната българска поезия. Началните тласъци на поетическото вдъхновение на Людмила Грозданова идват от магнетичното влияние на Борис Христов , който между другото преди повече от три десетилетия бе поощрил младата тогава поетеса в първите ѝ опити. И очевидно е имал основание защото сега, когато разгръщаме страниците на третата &# ... |
