"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
Понякога е по-добре въпросите ни да останат без отговор. Детектив Трейси Кросуайт е прекарала последните двайсет години в съмнения относно изчезването на сестра ѝ Сара и последвалото дело за убийство. Тя не вярва, че Едмънд Хаус - изнасилвач, осъден за убийството на Сара, действително е виновен. В търсене на справедливост Трейси става детектив в Сиатълското полицейско управление и посвещава живота си на преследването на убийци. Когато останките на Сара най-сетне са открити близо до родния им град край Каскадните планини в щата Вашингтон, Трейси е решена да получи отговори на въпросите, които я измъчват от години. ... |
|
Детска литература за възрастни! Защо не? Второ издание. ... Тя е Лулу. Ако я поканиш да живее в библиотеката ти, за нула време ще видиш как "възрастните тревоги" се стопяват, щом ги погледнеш по детински. Лу ще те заведе на частен урок по нежност при една къпина, ще ти покаже как се става прозрачен, защо "нещастие" произлиза от "неща" и какво се крие в сънните албуми. Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много несериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат. Лу е нарисувана от италианската художничка Ромина ... |
|
Номинация за "Букър". ... Когато телефонно позвъняване прекъсва вечерята ѝ, Кореде знае какво се очаква от нея: чифт гумени ръкавици, туба с белина, здрав стомах и нерви от стомана. Сестра ѝ Айюла току-що е пробола с нож поредния си приятел, а Кореде отново трябва да почисти местопрестъплението... "Направих го при самозащита", гласи дежурното обяснение на извършителката, но истината е малко по-различна. За Кореде обаче няма друг вариант - тя обича красивата и разглезена Айюла, за нея семейството винаги е било на първо място. Или поне така си мисли, докато докторът, в когото е влюбена, на ... |
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала. И Руте бяга - от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение. И дори когато се опитва да започне ... |
|
Книжката "Петленце момченце" на издателство "Пан" е чудесен подарък за всеки малчуган. На страничките ѝ ще прочетете стихотворения от българската писателка Анита Тарасевич придружени с красиви илюстрации. ... |
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
Тази малка книжка за малките е трета стихосбирка за деца от Чик Чирик. Истинското му име е Найден Вълчев , роден под Тетевенския балкан. Автор е на лирика, пътеписи, портрети на наши и чужди писатели, мемоари, песни и песнички. Пише и за деца, защото много ги обича. ... |
|
Мирослав Валек е роден през 1927 година в Търнава. Завършил е висше икономическо образование. Дългогодишен редактор и главен редактор на словашки литературни списания, между които "Млада творба" и "Ромбоид". Бил е председател на Съюза на словашките писатели и министър на културата в Словакия. Починал през 1991 година. Автор е на стихове за възрастни и деца. Твърде известни са неговите стихосбирки "Съприкосновения", "Привличане", "Безпокойство" и "Настръхнал от любов". С избрани стихове от тях авторът е представен и на български в книгата "Момчето със звезда ... |
|
"Читавата поезия стреля право в сърцето и последното нещо е да останеш безразличен. Определено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай - неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!" Камелия Кондова Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 година е зам.-директор на професионалната гимназия Захари ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |